Част 5
Животът ми досега беше низ от най-обикновени думи в едно дълго изречение, лишено от препинателни знаци. Ритмично повтарящи се глаголи - „спя”, „ям”, „работя”, „говоря”, „гледам”, тук-там „мисля”, а между тях любимите ми съществителни - „син”, „жена”, „приятели”, „телевизор”. В последно време и „интернет”, този модерен капан за губене на време. Появата на крилете разбърка монотонния словоред на моя живот. С тях се появиха препинателни знаци и най-вече въпросителните и удивителните. Ето, тази вечер, беше въпрос на чест да се заям с тъщата, но същевременно ме удиви лекотата, с която го направих. Трябва да ù се извиня. Жената сигурно има добри намерения и иска да събуди в мен някаква амбиция, която очевидно ми липсваше. Чувствах се добре, харесвах си работата, а парите бяха напълно достатъчно, за да живеем прилично и да не се лишаваме от най-необходимото. Приближих се към масата, прегърнах тъщата през рамо и ù казах:
- Сармичките ти са чудесни! Никога не съм ял по-вкусни!
- Че ти из ...