КРИВА ПАЛАНКА II

Старият хан, който според думите на местните хора е строен от покръстен турчин, дълги години приютявал пътници, тръгнали да преминават балкана през Конския проход. Някои дори казват, че проходът бил част от древен римски път, свързвал Мизия с Егея.
А пътниците всяка година сновели, ту от север, ту от юг, ходели в богатите градове в Златията да продават овчи кожи или цели стада. Други пък идвали на север заради богатите пасища и плодородния угар да пасят стадата си или да орат и сеят. Пътници имало, имало и бегълци, когато турците се разсърдели и агите решели да поизбесят малко раи - ей тъй, за забавление. В такива смутни и нечестиви времена цели села от юг се вдигали с цялата покъщнина, животни и тръгвали да бягат отвъд балкана - на север към Влашко. Ханът едвам смогвал да побере уплашените уморени хора. Всеки спял където намери - в оборите, по стълби или направо на голата земя, а животните се щурали извън ханските врати и често ставали плячка на дръзки джамбази.

Дълги години ханът приютявал - щастливи и неутешни, но никога, никой не върнал. Хората се застоявали понякога и по-дълго заради хладната вода от герана, чудните гори и песента на славея. Всички благославяли, кой Исус, кой Аллах за чудното място и всеки отнасял в сърцето си частичка от природата и гостоприемството на ханджиите. Така честитите години продължили до онзи момент, когато бил прокаран съвременен и удобен проход през Балкана със тунели и мостове. Всички изведнъж забравили Конския, прохладните гори и стария хан. Сръчните ханджии с приведени от мъка глави и гнила болка в гърдите натоварили което могли на коне и магарета и се заселили в долината. Всичко свършило отведнъж и забравата погълнала гълчавата на весели хора, а гората задушила каменната сграда.

Само пастирчето Йолко обичало да води дръгливите кози наоколо и все поглеждало към страховития хан, обгръщан от зелен бръшлян. Спомнял думите на бръчкавия старец за честити и весели времена. Опитвало се момчето да си представи пътниците, слизащи от балкана, но зелените нахални тръни му пречели и той подсвирвал нетърпеливо на славеите-песнопойци. После подкарвало стадото надолу.


.........