Кръвта ми кипи

... Кръвта ми кипеше. Не само затова, че се намирах насред пустинята и температурата беше 46 градуса на сянка, а защото бях млад, преливах от енергия и бях жаден за приключения. Бях обграден от пясъчни дюни и колата, която бях взел под наем, се беше развалила, но на мен не ми пукаше. Знаех, че моят приятел шейхът ме очаква и ще ме потърси, като не се появя в очаквания час. Пушех и наблюдавах пътя, който се виеше между хълмовете  от пясък. След около два часа и половин пакет цигари се показа Ролс Ройсът на моя приятел. Скъпата кола се доближи плавно до мен. Моят приятел слезе и ме прегърна.

  – Обезпокоих се, след като не се появи в очаквания от мен час! – отбеляза моят приятел. – Хайде, качвай се, после ще изпратя моите хора да приберат колата.

    След известно време пристигнахме в разкошния му дом. Бях очарован от добрия му съвременен вкус, комбинирайки традиционния арабски стил със европейския лукс.

     На вечерята моят приятел ми представи дъщеря си, покрила лицето си до очите, според обичая им. Тя беше на 24 години, както ми каза той. Погледнах я и забелязах дълбоките зелени очи, признак за смесената кръв на девойката.

    - Откакто почина майка ѝ, много се привързахме един към друг, угаждам ù за всичко – каза моят домакин. – Преди две години ѝ откриха някаква болест в кръвта, спасиха я с преливане на кръв. Наслаждавах се на залеза и пушех втората си цигара след обилната вечеря, когато Шейла, така се казваше момичето, каза, че отива да си ляга и тръгна към покоите си. Когато мина покрай мен, тя си откри лицето. Кръвта ми кипна, бях поразен от красотата на момичето, но това противоречеше на техните закони. Стоях онемял и не знаех какво да правя. С противоположни мисли в главата дочаках момента, в който всеки тръгна към стаята си. Легнах и усетих как кръвта ми кипи, какви ли не картини се въртяха в главата ми, когато долових лек шум. Някой сложи пръст на устните ми. Разбрах, че трябва да мълча. – Шшшт, не приказвай, аз съм Шейла.

   Както казах, кръвта ми кипеше, не мислех за последствията, не мислех за арабските закони, че прелюбодеянието се наказва със смърт. Дрехите ù се смъкнаха със леко шумолене и тя ми се отдаде. Докоснал се до божественото тяло на девойката, забравих за всичко останало. Не усетих как изтече нощта. Малко преди зазоряване Шейла ме напусна. На сутринта, докато закусвахме, моят домакин ме попита: - Не изглеждаш много бодър, не се ли наспа? – Сигурно е от горещината, не мога да свикна. – отбелязах аз. Към обяд се приготвих да тръгвам и започнахме да се сбогуваме. – Преди да си тръгна, бих искал да се сбогувам с дъщеря ти – казах аз. Моят домакин се усмихна любезно и каза: - О, забравих да ти кажа, че тя често се чувства отпаднала, моля те да я извиниш. Откакто откриха, че при преливането на кръв са я заразили със СПИН, тези състояния зачестиха, затова не мога да ѝ отказвам нищо.

    Като че ли някъде много далеч някой ми каза: - Моят шофьор ще те закара, а за колата аз ще се погрижа да бъде върната на агенцията, не се притеснявай.

Кръвта ми... вече не кипеше, бих се заклел в този момент, че телесната ми температура е под нулата...

                                   Теодор Т Николов