*   *   *

Дошъл денят на награждаването. Обстановката на празненството била много пищна и гиздава. Шатрата на голямата поляна била цялата украсена с цветя, а когато всички се събрали, червената Кума Лиса извикала по мегафона:

- И така… Драги птици!... (кратка пауза) - Не мисля, че трябва да всявам напрежение, като се бавя с наградите за победилите в различните дисциплини… Затова (продължила, облизвайки се) – веднага ще обявя победителите.

Гробна тишина. Всяко птиче сърце затупкало по-бързо, отколкото при среща с ловец.

- Наградата за най-красива птица получава… белият гълъб.

Паунът, лебедът  и другите красиви птици не могли да повярват на очите си. Някакво си дребно, бяло, банално пернато да ги измести, тези красавци… тези ненагледни, аристократични птици… Фениксът пък така пламнал  от яд, че се самозапалил, но после пак се преродил от пепелта. Обидените птици напуснали, позеленели от яд. Преди това паунът се опитал да се изрепчи на Кума Лиса, но бодигардовете – тигри оголили зъби срещу него и той си свил перата и напуснал заедно с другите.

-         Наградата за най-добър певец - продължила хитрата кумичка – се присъжда на Петела.

„Какво? Как???”- възкликнал славеят. „Петелът - най-добър певец?! Този нахалитет, този дразнител? Този наперен кресльо?” Той не можал да го преживее и се оттеглил демонстративно.

-         Най-добър танцьор е… врабчето.

„Чик-чири–ик! Аз съм вели-ик!” - изпискало детинското гласченце на дребното наивно птиченце. То възторжено доприпкало да си вземе наградата. Този път райските птици не го понесли. Те напуснали също, грациозно възмутени и дълбоко засегнати. Не стига, че били пропътували толкова път, а и да им се подиграят по този начин!

Призът за най-бързо летене не бил даден на сокола, а на фазана, наградата за плуване се паднала на една нищо и никаква обикновена патица, тази за най-добър риболов – на едно земеродно рибарче (а гушата на пеликана още повече се подула от гняв).  Наградата за най-бързо тичане не отишла при щрауса, а при някаква проста, тлъста кокошка, която всъщност била последна в състезанието. А слабичката кокошчица – носачка също била несправедливо загубила. Щраусът се разгневил и се нахвърлил върху журито, но силата на един от охранителите - як индийски слон, го възпряла. Дребната кокошчица пък нямала сили нищо да направи.

Всъщност не само птиците имали съмнение за честността на конкурса. Зрителите също не били съгласни, защото със собствените си очи били видели постиженията на по-добрите птици предишния път. Затова много от тях също се били разотишли от възмущение. Колкото до охраната, тя била платена пребогато и инструктирана да се съобразява с решенията на журито, без възражение и естествено да се бори, ако настъпят брожения измежду недоволните състезатели или публиката.

*   *    *

Разотишлите  се  изиграни и ядосани птици, които заслужавали първа награда (заедно с някои други, съпричастни на тяхното положение), се събрали заедно на съвет какво да направят, за да си отмъстят на Кума Лиса. Започнали да заговорничат.

- Сега първо – предложил соколът (който всявал най-голям респект сред птиците и бил най-умен) - … Първо трябва да потърсим подкрепата на някого. Някой силен. Някой по-силен от мен.

-         Баба Меца? - извикали всички дружно.

-         М-м-м… Не мисля. Чух, че изтърпяла много тежка операция наскоро и изобщо не е в настроение.

-         Кумчо Вълчо? – предложил паунът.

-         Той е силен, но…

-         Но какво?

-         Абе, не сте ли чували приказки?

-         …

-         Той е тъп като галош!

-         Аха… Вярно – отговорил паунът.

-         Ей, пернати! - намесила се една гъска. - Случайно да сте чували за кучето на бай Славчо?

-         Кой, кой? – отвърнали птиците в хор.

-         Кучето на бай Славчо.

-         Кой е бай Славчо?

-         Ами, моят стопанин.

-         Стопанин? Какво е това? – попитали южните птици. Гъската им обяснила.

-         И какво ще направи твоят стопанин? - отвърнали няколко южни птици в хор.

-         Не моят стопанин, а кучето му, както вече казах. То е много силно. Нищо, че не е вълк! И то има остри зъби и нокти.

След известна тишина птиците се сговорили наистина да влязат в къщата на бай Славчо и да вербуват кучето за целите си.

Като стигнали дувара на стопанина, някои попитал:

-         Ами кой ще отключи вратата?

Една планинска птица със закривен клюн, която се наричала кръсточовка, извикала:

„Аз мога да опитам. Клюнът ми е подходящо оръжие, мисля.”

И щом  пъхнала кривия си клюн в ключалката и го завъртяла, вратата на дувара мигом се открехнала. Така направила и с вътрешната ограда. Когато отворили обаче и тази ограда, отвътре се чул яростен кучешки лай. Кучето Шаро (по онова време хората нямали много фантазия за кучешки имена) оголило острите си зъби и впило зачервени очи в неканените гости. Добре, че било вързано за къщичката си и било следобед, нямало човек в градината, а стопанинът си бил легнал да спи.

-         Спокойно, Шаро! - изкрякала гъската. - Аз съм Ленка, гъската от фермата.

-         Уаф!... О, ти ли си ? Извинявай! А какъв е тоя рояк от пъстри пух и перушина зад теб?

-         Това са останалите участници в конкурса.

-         Какъв конкурс? (Кучето не знаело за конкурса, защото стопанинът

го държал все вързано. Гъската пък отлетяла тайно, без да му каже нищо, за да не я обади на стопанина, че е избягала.)

            Птиците разказали на Шаро цялата измамна история и той също се възмутил. Той проявил съчувствие, но промърморил безсилно:

-         Какво мога да сторя? Аз съм вързан. Ако стопанинът не дойде да ми отключи катинара, няма да мога да изляза и да ви помогна.

Но кръсточовката  извикала:

-         Аз мога да те освободя! Нали досега аз отключих вратите на оградите? - и тя бръкнала с кривоклюната си човка в ключалката на катинара и тозчас го отключила. Шаро излайал весело. „Всичко е наред” - възкликнали всички. ”Сега бегом при рунтавата измамница!”