Кутия без една цигара

            - Сигурно много си я обичал - каза Анна.

            - Сигурно - отговори Стефан.

            - Държа да ти кажа, че ми е неприятно да шептиш името ù, докато се любим.

            - Разбирам.

            - Това трябва да престане!

            - Трябва.

            - Обижда ме, разбираш ли?

            - И още как.

            - Подграваш ли ми се, или само така изглежда?

            - Така ли изглежда?

            - Да, и ми се струва, че не само изглежда, а е истина.

            - Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

            - О-о-о, философстваме. Ти си бил мъдрец!

            - Защо бил?

            - Защото не можеш да забравиш едно тъпо име, затова.

            - Какво му е на името?

            - Не се прави, че не ме разбираш!

            - Не се правя.

            - Значи осъзнаваш това, което ти говоря?

            - Естествено.

            - И естествено няма да направиш нищо, нали?

            - Какво очакваш да направя?

            - Да осъзнаеш, че съм тук например.

            - Това е факт.

            - Значи за теб аз съм някакъв факт, така ли?

            - Факт е, че си тук и разговаряме.

            - Дали има смисъл от този разговор?

            - Предполагам.

            - А би ли предположил, как се чувствам?

            - Бих, но не съм много силен в предположенията.

            - Гадно ми е, да знаеш.

            - И  аз така предположих.

            - Винаги ли си такъв гадняр?

            - Не, само когато ми се пуши.

            - Дай и на мен.

            - Цигарите са свършили. Слизам до магазина да купя.

   Стефан излезе от магазина и още на изхода запали цигара от току-що отворената кутия. Бавно тръгна обратно към входа на сградата, в която обитаваше малък апартамент под наем. Влезе вътре и още пушейки, се заизкачва по стълбите. След три минути отново излезе на входа и с бавна крачка стигна до колата си.

   Анна беше задрямала и когато се събуди установи, че поне час е изминал, откакто Стефан отиде за цигари. Стана, отиде в кухнята, предполагайки, че е там. Нямаше го. Провери и в елегантния хол. И там не беше. Обзе я някакво особено чувство, за което не беше сигурна, че познава. Набързо се облече, оправи доколкото можа косата си с ръка и се запъти към входната врата на апартамента. Когато я отвори, нещо малко тупна в краката ù. Уплаши я. Бавно се наведе и го вдигна. Беше кутия с цигари. Липсваше една.