КУТИЯТА СЪС СПОМЕНИ
Вили Димитрова - liche
Тя беше много стара. Не си спомняше вече дърводелеца, който я сглоби, нито другия майстор, който я украси с меден обков. Но си спомняше все още, че беше много красива и ухаеше много свежо на дървесината, от която я бяха направили. Имаше си медна ключалка, която щракваше като я затваряха. И всичките ù ъгълчета бяха покрити с медни пластини, които някога бяха лъскави. Е, сега бяха потъмнели, но кутията пак беше красива.
Когато майсторът я завърши, я сложиха върху една малка масичка, но не я оставиха да стои дълго време сама. Много скоро една ръка я отвори и пусна в нея няколко снимки. После пак... и пак... Снимките я изпълниха догоре и на кутията ù беше много весело като ги слушаше как шумят непрекъснато.
Но бяха някак тъжни и скучни. Може би, защото бяха само в бяло и черно.
Докато един ден една много нежна, млада ръка ги извади и на тяхно място пусна една купчина съвсем нови снимки. Те бяха лъскави и многоцветни.
Какво ли нямаше върху тях. Рек ...