КВАРТИРАНТЪТ И МОМИЧЕТО
Когато Стамен се нанесе да живее в малката два-на три стаичка в апартамента близо до парка, всичко си беше по старому. В другата голяма и слънчева стая живееше Ася, двайсетгодишната дъщеря на неговия хазаин и приятел от студентските години Васил.
Ася беше слънчева като стаята, в която живееше. В стаята ú витаеше небрежния дух на свободното студентство, неангажираността ú с нищо сериозно, липсата на грижи за някой друг, освен за себе си. В стаята ú пространството се заемаше предимно от разни духовни и нематериални неща като непрекъснато звучаща музика, въздух от отворен прозорец, аромат на ябълков чай. Книги и учебници не се виждаха, въпреки че Ася беше отличничка, те бяха набутани някъде по разпадащите се стари шкафове от времето на 80-те години на миналия век.
В коридора, на закачалка стояха старите шапки и рокли на баба ú от 60-те и 70-години, които Ася понякога обличаше. Само компютърът от началото на новия век, поддържащ непрестанна връзка с интернет и света ...