Където и да си....
Ако аз съм слънцето, ти луната ли си, ти ли си този, с когото се затваря кръгът? Ако аз мисля за теб през деня, ти мислиш ли за мен през нощта, допълваш ли ме? Когато те целувам, усещаш ли ме, влизам ли в теб, крада ли от сърцето ти? Когато ръцете ми минат през тялото ти, горещо ли е, оставям ли отпечатъци, желаеш ли ме и ти?
В мига, в който те видя, искам да си върху мен, искам да ме владееш, искам да ме потопиш в нежността си. Когато се обърна, искам да си зад мен, искам да те чувствам, когато падам, искам да ме посрещнеш, да ме пазиш. Искам да си всичко, от което имам нужда. Искам да ме познаваш, искам със затворени очи да разпознаваш устните ми, само като ги допреш до своите, искам да усещаш нежността на кожата ми, само като си спомниш за нея. Когато се срещат погледите ни, искам винаги да я има тази искра, която може да запали дори и лед. Чувствам се прекрасно, когато треперя в ръцете ти, чувствам се толкова слаба, но ти си силен, ти ме държиш, ти ми даваш от себе си, имам те.
Позволявам ти да ме гледаш в очите, гледай, колкото е необходимо, за да разбереш какво крия в мен, не ме е страх, че ще го разгадаеш. Ако искаш, се възползвай от всичко, което откриеш - и от това не ме е страх. Истинска съм с теб, аз съм, повече не мога да бъда. Не ме карай да изричам думи, които дори малко не могат да опишат как се чувствам с теб, какво ми даваш ти, какво усещам в присъствието ти. Не ме карай да описвам какво ще преживея, ако друга обсипваш с ласките и топлината си.
Където и да си, с когото и да си, знам, че ти ще си спомняш за всичко, знам, че аз няма да го забравя и ще си пазя дълбоко всеки миг с теб. Знам, че ако се разминем някъде, ще се погледнем и това ще е достатъчно, знам, че ще се обърна след теб. Знам колко значим един за друг.
© Мария Тилева Todos los derechos reservados