Намираме се във възраст, в която всеки тийнейджър е неуверен и несигурен не само в действията си, но и в постъпките си. Понякога правим грешки, изричаме думи, които дълбоко нараняват околните и най-вече любимия на сърцето ни човек.
  Защо го правим? - Дали от несигурност в чувствата и на двете страни, или защото не сме дорасли за да контролираме думите, изстреляни спонтанно, без човекът срещу нас да има и най-малка вина. Не само молитвени слова, но и дълбока прошка трябва да поискам за това, което направих. За това, че не се въздържах и всичко излезе извън контрол. За това, че изгубих теб - човекът, когото най-много обичах на света и с когото се чувствах безкрайно щастлива и много обичана. Казах ужасни неща. Дори не изчаках да се защитиш и обясниш. Тръгнах си и те оставих сам, вперил поглед в отдалечаващия ми силует безмълвен и недоумяващ какво толкова бе направил, за да реагирам аз така. И не ми се обади никога повече. Чаках дни, седмици, месец нищо. Обидих те, нараних те жестоко. Едва ли думите за прошка и извинение имат смисъл след всичко това. Но аз те моля, умолявам те, не исках това да се случи, просто избухнах и казах онези ужасни слова.
  Отправям молитва към Бога, моля се да върна мига, на горчивата раздяла, но уви всичко свърши, любовта между нас няма да се възроди. За последно те моля, ако можеш обърни се и отново ме прегърни, както го правиш само ТИ и ми Прости, моля те, Прости.