ГЛАВА ОСМА
-Така е, - говореше Христо на сина си. - когато не се допитвате до нас а вършите всичко на своя глава. - Ходеше нервно напред – назад нервно в стаята. Петко мълчеше. - Смятате се професори в политиката. Какво да правим сега? Вие и нас може да провалите. До колко е уведомен вашия Захари за дейността ни?
-Всички знаят, кои оглавяват околийската партийна организация, но с дейността ви не са запознати. Знаят това, което не се криеше преди преврата. В Захари съм сигурен. Той не би издал никого.
-Но как, как попадна в ръцете им? Ти самият разбираш ли до какъв провал може да доведе това? Не са малко провалите в страната. И при нас се започна.
-Разбирам, татко, разбирам. Взели сме всички мерки да се покажем чисти, ако последват нови арести. Не ми се сърди, но провали е имало и между най-умните. А вие, ако искате да се допитваме до вас, не ни дръжте настрана! Не сме деца. Това са все работници, студенти с твърди разбирания, всецяло отдадени на идеята ви. Мисля, че е време поне органи ...