Благодаря ти, Боже. - завърши вечерната си молитва Югото - че ме изпрати в затвора. Първо да ме накажеш за греха ми и второ да ме развеселиш.
От деня на своето рождение Югото беше песимист и виждаше черно във всичко. Той рядко се усмихваше и лицето му почти винаги беше тъжно. Но не и откакто беше в затвора. Тук той се смееше до полуда, от сутрин до вечер. Разбира се, ако знаеше кога е сутрин и кога е вечер. Разликата между ден и нощ в къщичката на Веселите прасенца не беше голяма, защото Слънчо не можеше да проникне през дебелото непрозрачно стъкло и боядисаните в черно метални решетки. Те караха прасенцата да се чувстват сигурни в своите къщички, защото злият сив вълк, който бродеше отвън, не можеше да ги докопа. Ето защо те бяха много щастливи и се смееха, смееха, смееха... Смехът им беше толкова заразителен, че дори и тъжното прасенце отвъд океана се присъедини към тях. Слава Богу, че новодошлото прасенце нямаше рибя опашка, както русалките, защото тя щеше да се разкъса от смях по с ...