Къщичката на веселите прасенца,1

20.10.2007 г., 12:11 ч.

Проза

1134 0 0

17 мин за четене

Благодаря ти, Боже. - завърши вечерната си молитва Югото - че ме изпрати в затвора. Първо да ме накажеш за греха ми и второ да ме развеселиш.
От деня на своето рождение Югото беше песимист и виждаше черно във всичко. Той рядко се усмихваше и лицето му почти винаги беше тъжно. Но не и откакто беше в затвора. Тук той се смееше до полуда, от сутрин до вечер. Разбира се, ако знаеше кога е сутрин и кога е вечер. Разликата между ден и нощ в къщичката на Веселите прасенца не беше голяма, защото Слънчо не можеше да проникне през дебелото непрозрачно стъкло и боядисаните в черно метални решетки. Те караха прасенцата да се чувстват сигурни в своите къщички, защото злият сив вълк, който бродеше отвън, не можеше да ги докопа. Ето защо те бяха много щастливи и се смееха, смееха, смееха... Смехът им беше толкова заразителен, че дори и тъжното прасенце отвъд океана се присъедини към тях. Слава Богу, че новодошлото прасенце нямаше рибя опашка, както русалките, защото тя щеше да се разкъса от смях по средата и после трябваше да я защипва с рибя щипка, както дъщерите на Нептун - Морска Звездица, Морска Виолетка и Морско конче. Югото имаше дълбоко чувство, - а той почти никога не се лъжеше! - че тук са се събрали най-големите комедианти на света! Най-добрите от най-добрите или Царете на Комедията бяха: Заешка уста, Бръсната глава и Водния кон. Чарли Чаплин ряпа да яде пред тях! И ако някой прочут продуцент от Холивуд кацнеше на Островът на края на света, който носеше звучното име "Раят", и който не беше нищо друго освен малка купчина скали; той можеше да се отправи към още по-малкото местенце, наречено "Къщичката на веселите прасенца", където в още по-малки пчелни кутийки, той можеше да се срещне с незабравимите образи от "Човешка комедия" на Балзак. Той не се нуждаеше нито от сценарии, нито от декори, нито от артист. "Къщичката на Веселите прасенца" имаше всичко! Единствено трябваше да донесе със себе си една празна касета и една видеокамера. Гаранцията му да вземе поне 10 Оскара, беше повече от сигурно. Нямаше съмнение, че комедията (понякога с тъжни краски), която щеше да заснеме, щеше да засенчи славата дори и на бисера на комедийното кино "Треска за злато". Чарли Чаплин ако беше още жив навярно би останал без работа и сърдит на света, навярно би отишъл на Северния полюс, където щеше да се усамоти след ескимосите и полярните мечки...
Първият кандидат за "Най-добър комедиант на века", беше господинът със смешното име Роберто Алпино и с още по-смешния прякор Заешка уста. Баща му беше италианец, а майка му беше филипинка. Той беше срещнал майка му в Манила, по време на неговите странствания из горите в Югоизточна Азия. Навън приятелите му го наричаха "Роби", но откакто дойде в "Къщичката на веселите прасенца", щастливите грухчовци започнаха да го наричат Заешка уста. Никой не знаеше откъде идва смешния прякор или кой го измисли.
Всъщност историята започна така:
"Преди много, много години на един далечен остров, чак накрая на света живели весели и щастливи животни.
Техният остров бил като кътче от Рая, той бил истински благословен! В изумрудено-зелените води на лагуните плували риби с цветовете на дъгата. По брега, засипан със златоносен пясък, растели кокосови палми, бананови и портокалови дървета. Реката, която извирала от върха на Скалистата планина, лъкатушела между скалите и ромонът и изпълвал душите на животните с радост. Небето било кристално синьо и по него се носели бели, пухкави облаци. И на всичко отгоре кралицата била благородна душа и всички поданици на малкото кралство я обичали до дъното на душите си.те били щастливи, защото всеки имал всичко: в плитките води на поточето плували тлъсти, лениви пъстърви; за закуска животните си откъсвали вкусни банани или ароматни портокали. Когато зажъднявали те пиели изстудено кокосово мляко. Животните нямали нужда да работят, всичко вървяло по мед и масло, докато един ден се случило лошото. Две велики царства Кукумба и Бабалумба, които се простирали на съседните острови си обявили война. Животните изтръпнали, защото получили ултиматум от двама могъщи крале, да се присъединят към едната страна или другата. Кралицата избрала Кукумба, чието кралство се простирало на по-близкия остров. Войната продължила дълго и взела много свидни жертви и от двете страни. Една нощ войните на Бабалумба се качили в своите лодки и под прикритието на мрака се насочили към неприятелския остров. Изненадата им била пълна и столицата на Кукумба паднала в техни ръце. Дълбока тревога обзела жителите на малкия остров, докато гледали издигащите се в небето огнени езици. "Столицата на Кукумба е в пламъци! - извикала кралицата. - Бъдете готови да посрещнем най-лошото!" Думите и се оказали пророчески. На другата сутрин островът осъмнал, обкръжен от многочислена флота. Неприятелските канута забили носовете си в златоносния пясък и войните изскочили на брега. Жителите на малкия остров измъкнали своите оръжия и се приготвили да защитават домовете и семействата си. Кралицата хвърлила поглед към огромната армия, струпана на брега и поклатила тъжно глава.
- Не! Това е самоубийство! Ние само ще загинем мърцина...
- По-добре мъртви, отколкото роби! - извикал смело някой.
- Ние трябва да живеем, заради нашите деца. Ако загинем, кой ще се грижи за тях. Неприятелят ще ги продаде в робство или ще ги избие! Не, по-добре да се предадем!
Кралицата се приближила до неприятелския генерал и му предала своя жезъл, който бил символ на кралската власт.
- Оставяме се в ръцете на победителите. Моля ви, имайте милост! Моля ви, пощадете моите поданици!
- Ние няма до убием никого - казал вождът на неприятелите - ако вие ни помагате. Но ако твоите хора саботират нашите действия, ще бъдем принудени да постъпим твърдо!
Неприятелските войни сдържали думата си и не убили никого, но идеалистичния живот на местното население останал блед спомен от миналото. Малкият остров бил обявен за част от големия остров, а колкото до кралицата - тя нямала власт и ролята и в управлението на острова била нищожна. Канута, пълни с кошове с банани, портокали, кокосови орехи и нанизи с прясна и осолена риба, се насочили към по-големия остров. Била издадена заповед никой да не се докосва до плодните дървета. Следващата заповед на новия губернатор била да забрани лова и риболова. За да не умрат от глад, животните трябвало да работят от ранни зори до късна вечер за окупаторите. Някои сечели дървета, други изграждали кошари за домашни животни, трети дълбаели канута, четвърти - работели на укрепленията, които опасали острова като змия. Някои буйни глави не искали да работят за окупаторите. А това означавало, че се лишават от безвкусна работническа чорба и полуизгнилите плодове, които им давали. А това означавало, че трябвало да откраднат храна, защото гладни очи не заспивали... А това означавало да нарушат Закона за Плодовете.. А това означавало най-строго наказание за провинилите се....
Както и да е, няколко дни по-късно местните хора изсекли голям участък от гората и разчистили земята от храсталаците и камъните. После те набили остри колове, обграждайки разчистеното място. В четирите му края издигнали високи дървени кули. "Кой знае защо?" - чудели се наивните животни. Накрая те построили няколко дълги, дървени бараки, които незнайно защо имали метални решетки на прозорците. По-късно я нарекли "Къщичката на веселите прасенца"...
Скоро "Къщичката на веселите прасенца" взела да се пълни с престъпилите закона животни. Един ден стражарите домъкнали слабичко прасенце с весела физиономия и малки живи очички. Неговата вина беше, че публично изгорил чучело, което наподобявало на неприятелския генерал... Прасенцето стоеше в своята килия и квичеше от мака по изгубената свобода...
Вратата на килията се отключи и "възпитателят" му даде знак да излезе навън.
- Комендантът иска да те види! - той завърза предните му копита с въже, изплетено от кокосови нишки и го побутна грубо. - Върви напред! Наляво! Право! Стой тук! - възпитателя почука по вратата. - Дисидентът е тук, Ваше превъзходителство!
- Нека да влезе. - чу се крещящ глас, който се стори много познат на затворник номер 246. Прасенцето-дисидент влезе в стаята и се огледа.
Негово Превъзходителство беше зад бюрото, седнал в своето меко въртящо се кресло. Той се беше обърнал с гръб и Грухчото не можеше да види зурлата му.
- Значи ти си дисидентът. - рече в важен глас комендантът и се обърна.
В първия миг Грухчото не можеше да повярва на очите си, но после се засмя. То легна на земята и взе да рита с копитцата си.
- Ихаааа. Негово Величество е Лудото прасе!
Лудото прасе беше съученик на дисидента, който от много пушене на "улична трева" беше получил халюцинации, че е Върховен Бог на всички прасето. Той никога не завърши училището, понеже постоянно скиташе из планините, търсейки вкусни корени и мека трева за ядене. Когато чуждата армия окупира островът, той беше първият, който предложи услугите си. Генералът го постави в списъка на чакащите за работа и когато "Къщичката на веселите прасенца" беше построена, той беше назначен за Комендант.
- Как успя да се докопаш до... кокала?! - завистливо го попита дисидентът, продължавайки да рита с копитцата си. - Ти никога не завърши училището си. Дори не взе матура по английски!
- Аз... имам интелигента зурла. - рече важно комендантът и се огледа за легена с вода.
Тогава още не бяха измислени огледалата и животните използваха съдини, за да се оглеждат. Той приглади три косъма, които бяха щръкнали палаво настрана и се усмихна, доволен от своето отражение. Жестът беше толкова комичен, че дисидентът посиня от смях. Той се смя, смя, смя, докато комендантът не захвърли тежкия метален пепелник срещу него...
Прасенцето изквича от болка, защото острият ръб на пепелника беше избил два от предните му зъби и беше разцепило зурлата му.
Едно прасенце-мародер заши зурлата му, но понеже не беше никакъв хирург, му остана грозен, червен белег...
Оттогава обитателите на "Къщичката на веселите прасенца" започнаха да го наричат Заешката уста...
Та нашият герой Заешка уста беше нисък филипино-италианец с гъста черна коса и редки смешни мустачки, приличащи на заек. Задните му крака бяха по-дълги от предните и той трябваше да подскача, като вървеше.
- Всички да дойдат в стаята за игра! - изкрещя Еисиото. Лейтенант Прайс ще направи съобщение!
Веселите прасенца изгрухтяха от любопитство. Какво ли беше намислила мъдрата затворническа управа?!
- От следващата седмица - разнесе се гласът на лейтенант Прайс, чиято годишна заплата беше от 70 до 90 коша с пресни плодове - банани, портокали и мандарини и имаше две спортни коли-таралежа, една обширна "дача" на морския бряг, която имаше олимпийски плувен басейн, подземна кино-зала и четири-пет джакузита, в които Негово Сиятелство гъделичкаше по петите младите гаджета - звукът на телевизора ще бъде изключен!
Телевизорът беше изобретение на един местен учен, но патентът му беше хитро откраднат от завоевателите, които го ... обявиха за луд и го набутаха в "Къщичката на веселите прасенца". Горкият учен си скубеше космите от зурлата и квичеше по загубената си свобода, но какво да стори? Стореното-сторено. Виж ако вместо телевизор беше открил "огнена топка", както учена на неприятелската армия Айнщайн, това навярно би променило развоя на битката, но това беше друга история...
- Който иска да слуша - продължи негово Сиятелство лейтенант Прайс - ще трябва да си купи слушалки.
Всички прасенца скръцнаха свирепо със зъби и погледнаха убийствено учения. От скука, последната седмица той беше изобретил странно устройство, което позволяваше да пренесеш звука до ушите си, без останалите да чуят. Горкият учен се разтрепери като лист и се сви на мястото си...
- Слушалките струват три връзки с банани, а батериите се продават отделно. Те струват един портокал и когато поръчваш нова батерия ще трябва да дадеш старата назад или ще трябва да заплатиш двойно. Ясно ли е?!
- Тъй вярно, Ваше Сиятелство! - изгрухтяха веселите прасенца и отдадоха чест на лейтенант Прайс, който се почувства как порасна. Всъщност той беше от породата на джуджетата-прасета и беше висок само 48 сантиметра и изпитваше комплекси от лилипутския си ръст. Поради тази цел той беше намъкнал копитцата си в тежки офицерски ботуши, които го извисиха до благородните 52,75 сантиметра. Разбира се, Негово Сиятелство гледа строго шибаните криминали от височината на своите 56 см и 89 мм от пъчене беше достигнал нова рекордна височина, и се отправи към своята канцелария. Всъщност хрумването да използва слушалки, вместо говорителя на телевизора беше на гениалния воевода-командир на "Къщичката на веселите прасенца", който да своите заслуги беше обявен за говорител на популярното предаване "По света и у нас".
Негово Сиятелство се вмъкна в канцеларията си, усмихна се на красивата си секретарка, която винаги носеше къс минижуп и дълбоко деколте, и включи компютъра си. Лейтенант Прайс имаше само една слабост - Лас Вегас покер. Докато кокетната му секретарка трябваше да се гъделичка по деликатните места и да мечтае за деня, в който негово Сиятелство ще направи гореща, маймунска любов с нея, лейтенант Прайс впи очи в екрана и се олиза. Негова съперничка беше красиво русо коте с вълнуващи гърди. Снощи той я беше разсъблякъл до кръста и днес нямаше търпение да продължи вълнуващата битка.
- Три връзки с банани?! - възмущаваше се новодошлото прасенце с тъжна физиономия на лицето. - Това е повече, отколкото изкарваме за цялата година! Негово Сиятелство, прасенцето-десидент, сноши гласа си и се огледа страхливо. - се е... побъркал! - добави той, шепнейки.
- Няма да можеш да слушаш телевизия без слушалки, Юго! - раче Заешка уста и се развълнува. Той обожаваше анимационните филми, от които най-любими му бяха "Заекът Питър", "Ну, заяц, погоди!" и други, в които главните роли играеха негови далечни родственици-зайци. - Мафиоти, искат да ни оберат кожите живи! - сърдеше се Югото. - Искат да си направят волски цървули с нас, гадовете им мръсни! Колко десидента има в "Къщичката на веселите прасенца"?! - запита той събеседника си.
- Нямам представа - рече Заешка уста и се почеса умно по главата. Това стимулира мисловната му дейност и той добави. - По Коледа беше претъпкано. Нали знаеш, че преди Нова година ни броят и разглеждат бюджета за следващата година...
Прасенцето-дисидент се сети как спа на земята цяла седмица и изруга. Бяха четирима в килията и се чувстваше като сардела в консервена кутия.
- Та около Коледа бяхме около 2 500 - продължи Заешка уста и се замисли, - но сега оредяхме...
- Защо сме им?! - ухили се прасенцето-дисидент. - След като определиха бюджета за следващата година, не сме им нужни.
По Коледа "Къщичката на веселите прасенца" беше претъпкана и се пукаше по шевовете. Прасенца, чиято вина беше, че са откраднали някой банан или портокал от плодните дръвчета, бездомни грухчовци, чиято вина беше, че спяха по улиците, просяци или дребни криминали, всички бяха получили безплатна покана за отсядане в пет звездния хотел "Къщичката на веселите прасенца".
- Сега може би сме около 1 500... - рече Заешка уста и продължи - Само опасните рецидивисти останаха... Останалите ги освободиха...
- Да речем, че 1000 души си купят слушалки - продължи Югото - ако бяхме навън на свобода можехме да си купим от китайските прасета слушалки за един банан, а затворническата управа иска три връзки с банани, тоест 36 банана. Та хитреците ще купят от китайските прасенца слушалки за един банан, а после ще ти я продадат за 36! Хубава печалба, нали?!
Затворническата управа имаше рядко нагънати мозъци, ако понякога в главите на някой от началството липсваше мозък, те веднага го изпращаха във Филипините с "Федерал експерс". Три часа по-късно той осъмваше в дома на прост, филипински селянин, в чието тяло се беше преродил духа на великия древен учен Авицена. Той имаше магическата способност да прави всякакви операции, без да използва хирургически инструменти. Куци, кьорави, сакати и болни от всякакви болести, зарази и прокази се насочваха към Филипините, кой с каквото може. Едни по-богати се качваха на самолет, други с по-тънки кесии - на параход, трети взеха влака или автобуса, пети, които бяха привърженици на Мерцедеса с камшично запалване - с каруци, шести се промъкваше до чудновата къщичка, която стоеше на два кокоши крака и открадваше с измама тоягата на Баба Яга. Той изричаше вълшебните думи "Абракадабра" и политаше с шеметна скорост. Баба Яга беше модернизирала своята тояга и беше заместила стария бензинов двигател с нов ракетен двигател на "Боинг", който беше откраднала от експерименталната работилница на един шантев италиански изобретател - Леонардо Кукуто. В резултат на това човекът с реактивната тоята изпревари всички, дори и тези, които бяха взели самолета. Колкото до тези, които не можеха да си позволят нищо повече от старото, куцо, полусляпо магаре Марко, те щяха да се домъкнат до далечен Виетнам малко преди брадите им да започнат да се влачат по земята... Горките хорица, бяха толкова бедни, че трябваха да продадат вярното си магаре и каручка, за да си купят едно продънено кану. Те седяха в него и загребваха към така желаните острови...
- Един, два! Един, два! - броеше баба Цоцолана и се намръщи. - Греби, стара чумо, не лентяйствай...
А сега нека да оставим баба Цоцолана и дядо Торбалан за гребат с кануто и да видим какво стана с Тошко Простата главица, която яздеше реактивната тояга...
- Мамо, мамо! Виж! - рече възбудено едно момче и посочи през прозореца на стъклото. - Един чичко с гола тиква язди метлата на Баба Яга! Чичкото-крадец помаха на детето, после привключи на трета светлинна и се стопи като снежинка.
- Къде е... чедо?! -намръщи се майка му. - Колко пъти съм ти казвала да не лъжеш?! Бегом в ъгъла! На ореховите черупки!
- Но, майче! - проплака момчето. - Не излъгах! Беше истина!
- На черупките! - нареди строго майка му. - Повече няма да повтарям!...
Майка му отново се зачете в списанието, в което имаше интересна статия "101 начина да вкараме съседа в леглото си".
- Мами, боли! - рече момчето и проплака.
- Така е като лъжеш. - намръщи се майка му. - Само Баба Яга има тояга! - сопна му се тя. - Освен това тя лети само над руската тундра на 5 000 км. от тук, а не над Тайван!
- Кълна се, мами! Човекът с реактивната метла дори ми помаха с ръка!
Майка му въздъхна и зачете 45 начин от статията и се усмихна...
Нейният съсед беше не кой, да е, а сексапилния холивудски артист Джаки Чен. Той я отбягваше, понеже я смяташе за дебела крава, но сега тя щеше да му омотае главата и да го вкара в леглото си...
В същото време Тошко Глупавата главица паркира реактивната си тояга в задния двор на великия учен Антонио Авицена и се затича към операционнато зала. Прекалено късно, защото "Федерал експрес" беше доставил своя колет - негово Сиятелство от "Къщичката на веселите прасенца" - Лейтенант Прайс. Самоукият лечител вече беше отворил черепа му и му присаждаше мозъка на едно шимпанзе. После с ловко махване на пръстите - по същия начин махаха фокусниците, когато измъкваха жълтици от ушите на своята публика, той затвори черепа му. И, о чудо! Не само, че не остана белег по кожата, но дори и капка кръв. Големът се изправи и огледа около себе си.
- Успешна ли е операцията, докторе?! - рече младата асистентка и се приближи до Авицена.
- Още не знам! - намръщи се древният лечител. - Покажи му гърдите си да видим как ще реагира.
Асистентката му се наведе, отдолу тя не носеше нищо, и прелестните и форми се разкриха пред Негово Сиятелство.
- У... У... У... - той събра устните си в кръг и взе да се бие в гърдите. По същия начин шимпанзетата викаха, когато ухажваха своите любими.
- Я, да ми млъкваш - сопна му се самоукия лечител и опакова своето творение в кашона, въпреки протестите на Негово Сиятелство. Авицена свирна с пръсти на служителя на "Федерал експрес", който чакаше отвън.
- Този пакет е за вас. А сега моят чек, моля!
Те си размениха предметите и всеки си взе по пътя. Чекът, който филипинският самоук знахар беше получил, щеше да му позволи да яде банани, портокали и кокосови орехи до края на живота му и изпълни душата му със задоволство.
- Половината за мен! - извика духът на Авицена. - Не забравяй, че ако не бях аз, още да си в оризовото поле, затънал до кръста в тиня.
- Какво искаш?! - намръщи се знахарят.
- Искам да ми построиш Къща на духовете, където да се забавлявам през събота и неделя.
- Добре, добре. Ще ти построя една. - Авицена въздъхна дълбоко и добави: Само ми помогни да свършим.
- Добре - съгласи се духът. - Покани следващият клиент.
Авицена видя отвън втория клиент, който потропваше нетърпеливо и му каза, махайки с ръка:
- Изчакай ме. Ще трябва да отскоча за секунда до "Чейс Манхатън банк" да депозирам чека си.
Нашият човечец се спря по пътя да купи едно кожено палто за своята красива асистентка, а Тошко Глупавата кратуна въздъхна дълбоко и седна под сянката на едно кокосово дърво. Един кокосово орех се откъсна, всъщност две палави маймунки, едната се казваше Тошко Африкански и му беше далечен родственик, а другата се казваше Свирчо Свирчев, се бяха сборили и бяха съборили кокосовия орех по непредпазливост, и мерна кандидата за президент право в тиквата. За щастие тя бе гумена и кокосовия орех отскочи, изгубвайки се в небето като комета.
- Ауууууу. - тихичко извика момчето и се хвана уплашено за устата. - Комета!
Майка му вдигна очи от четивото си и го изгледа строго. Момченцето се разтрепери и преглътна уплашено...

© Kolio Karpela Всички права запазени.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.