Обичах разговорите с него. След време осъзнах начина, по който комуникирахме. Без думи, с възклицания, с очи, с водката в чашите ни, с поглед, с ръката му около кръста ми, когато влизахме където и да е, с пръстите му, галещи ключицата ми, с ръцете си ми говореше... без думи.
Аз също, привидно надарена с дар слово, си казвах всичко. Повече, отколкото казвах на другите. На другите приказвах. Казвах им това, което искаха да чуят, водех разговора в такава посока, че нещата да се подредят и да разкажа бруталния виц, с който да бъда адски остроумна:
> - Колко си забавна, Ради!
>
>
С него нямаше вицове, нямаше насочване на разговора, нямаше манипулации и игрички, мрежи, които да бъдат заплитани и късани. Имаше ни нас - аз, той и неговата ръка, около кръста ми. Част от нашата история бяха сладките моменти помежду ни. Посещаването на водопад, който съм открила в кръстословицата, песента, която пеех, а той мразеше, начина, по който гледахме на света и наистина грубия и мръсен секс, които правехм ...