Обичах разговорите с него. След време осъзнах начина, по който комуникирахме. Без  думи, с възклицания, с очи, с  водката в чашите ни, с поглед, с ръката му  около кръста ми, когато влизахме където и да е, с пръстите му, галещи ключицата ми, с ръцете си ми говореше... без думи.

Аз също, привидно надарена с дар слово, си казвах всичко. Повече, отколкото казвах на другите. На другите приказвах. Казвах им това, което искаха да чуят, водех разговора в такава посока, че нещата да се подредят  и да разкажа бруталния виц, с който да бъда адски остроумна:

- Колко си забавна, Ради!

 

С него нямаше вицове, нямаше насочване на разговора, нямаше манипулации и игрички, мрежи, които да бъдат заплитани и късани. Имаше ни нас - аз, той и неговата ръка, около кръста ми. Част от нашата история бяха сладките моменти помежду ни. Посещаването на водопад, който съм  открила в кръстословицата, песента, която пеех, а той мразеше, начина, по който гледахме на света  и наистина грубия и мръсен секс, които правехме. Грубият секс е манифест на романтиката. Вярваш на някого толкова много, че му позволяваш да прави каквото си пожелае с единственото нещо, което си е  само твое.  Тялото ти.

Осъзнах след време, че думите трябва  да могат да обяснят  това, което е необяснимо. Като празнотата, която остава, след като си имал нещо веднъж и никога отново. Тъгата да се завъртиш през нощта и да усетиш миризмата му, която се прокрадва, като полтъргайст в чаршафите ти. Болката, която изпитваш в този момент. Чуваш как цялото ти тяло въздиша, чувстваш го чак в коленете си.  Сега ми отговори: Каква е думата за всичко това?