19.05.2014 г., 13:12

La Notte

667 0 0
1 мин за четене

Обичах разговорите с него. След време осъзнах начина, по който комуникирахме. Без  думи, с възклицания, с очи, с  водката в чашите ни, с поглед, с ръката му  около кръста ми, когато влизахме където и да е, с пръстите му, галещи ключицата ми, с ръцете си ми говореше... без думи.

 

Аз също, привидно надарена с дар слово, си казвах всичко. Повече, отколкото казвах на другите. На другите приказвах. Казвах им това, което искаха да чуят, водех разговора в такава посока, че нещата да се подредят  и да разкажа бруталния виц, с който да бъда адски остроумна:

 

- Колко си забавна, Ради!

 

С него нямаше вицове, нямаше насочване на разговора, нямаше манипулации и игрички, мрежи, които да бъдат заплитани и късани. Имаше ни нас - аз, той и неговата ръка, около кръста ми. Част от нашата история бяха сладките моменти помежду ни. Посещаването на водопад, който съм  открила в кръстословицата, песента, която пеех, а той мразеше, начина, по който гледахме на света  и наистина грубия и мръсен секс, които правехме. Грубият секс е манифест на романтиката. Вярваш на някого толкова много, че му позволяваш да прави каквото си пожелае с единственото нещо, което си е  само твое.  Тялото ти.

 

Осъзнах след време, че думите трябва  да могат да обяснят  това, което е необяснимо. Като празнотата, която остава, след като си имал нещо веднъж и никога отново. Тъгата да се завъртиш през нощта и да усетиш миризмата му, която се прокрадва, като полтъргайст в чаршафите ти. Болката, която изпитваш в този момент. Чуваш как цялото ти тяло въздиша, чувстваш го чак в коленете си.  Сега ми отговори: Каква е думата за всичко това?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...