"ЛЕБЕД"
Всеки град си има определено кътче, което е белязано с особено енергийно поле и където се раждат приказки. В нашия това беше градският парк. А от парка – езерото. Езерото с белите лебеди. Да. Бели, дългошиести, грациозни лебеди, които се носеха по бистроизворната вода и излъчваха игриви вълнички около себе си, а подир вирнатите им опашки водата се цепеше като тънка синьозелена басмица, синя зарад небето над нея и зелена заради върбовите плачещи клончета. Разминаваха се с белите ладии, чиито весла движеха млади влюбени двойки или сам-самички момичета, отчупили по залък от питката на изгрева, щипнали с пръстчета злато от слънцето, грабнали трели от птичите песни. Щастливи дечица въртяха педалите на водни колела, перките им хвърляха с шепите си вода, а тя се пръскаше и искреше във въздуха. Тънкоперки рибки гледаха човешкия свят отдолу нагоре и бяха щастливи, че са част от този прекрасен спектакъл. Е, цупеха се, когато наказваха хората, които им подхвърляха най-различни пикантни вк ...