Лечителката 1

                Лежах неподвижен в леглото си, увит в одеяла като египетска мумия.

Втренчено гледах тавана на спалнята.  Навън студеният февруарски вятър сякаш свиреше в спуснатите щори, все едно навън бе - 57 градуса по Целзий, в Оймякон може и да е, но тук в Атина рядко пада под нулата. Пада  не пада под нулата, важното е, че успях да се разболея.

А винаги си повтарях, че гурбетчията, в частност аз, нямам време да се разболявам, а и не е необходимо, защото никой няма да ми помогне.

Това да не съм аз, обади се някоя '' Умирам,... спасявай ме...'', и аз търча все едно съм фелдшер от Бърза помощ, сега по-модерното Парамедик....

Успокоявам, размачквам, взема й огъня за няколко часа и '' Ох, добре че си ти  Петро...''

А иначе бях здрав като името си, като камък. Закривах  старата година с къпане в морето по Рождество, откривах новата с  ритуално къпане на Йордановден. Пиех умерено каквото ми попадне, а не според сезона, зимно време червено вино и греяна ракия, лятно  бяло вино и узо с лед. Не пиех само зач,... зач ли, смес от солна и сярна киселина, дето бабите избелваха суровата вълна по селата. И защо ли, ами просто е, ако пия зач и пръдна, може да ми се присянят долните гащи...

Смей се ти, смей се, ама се разболя, нали. И то толкова елементарно...

           С Митьо работехме заедно месеци наред събота и неделя на '' повикване  по спешност ''.

Предната събота и неделя  пак товарехме кашони, но в халето, вярно от 8 до 18 часа но като ни дадоха парите се зарадвахме и ухилихме доволно, идваше по 15 евро на час. Изглежда харесаха работата ни, бързи, смели, сръчни, не пиещи кафе и неразговарящи по мобилните по време на работа и следващата седмица пак работихме там. Да, , но на минус три етажа  беше склада, вадехме кашоните до асансьора, който успя да се развали, и с количките вадехме пешком по пет кашона горе до халето, там товарехме в камион. Долу топло, чак горещо и задушно, по асфалтовия път също, а в халето студено. И когато работиш и си сгрят, не чувстваш осезателно тази разлика. Само сменяхме веднъж-дваж мокрите тениски, а не обръщахме внимание на влажните панталони.

В студеното  хале докато се  преоблечем в други дрехи, докато се затоплят от телата ни...е, топлят ни парите в джоба де. В къщи ударих 100 грама ракийка, усетих тялото си малко сдървено, е размекнал съм се, от мускулна треска ще да е. Митьо броил курсовите ни , по 35  на ден и  плюс товарене...

Не му обърнах внимание навреме и два дни на редовната ми работа. Митьо отсъстваше, обадих му се, каза , че не се чувствал добре, тресяло го и отпаднал...

Едва изкарах деня, в къщи се напарих в банята,  глътка-две ракийка, .та да ме отпусне.

Сутринта вкочанен, гърба, раменете, плещи, всичко схванато.

Топла вода, сол и потопени крака в нея. Чудно, а бедрата и прасците не ме болят, потече само масльонката, носа де., и не кашлям грипозно, не ме болят гърдите като дишам...

Странно, не кашлям като магаре, не ме болят гърдите, а съм схванат, нова болест е.

Ех, на кого ли да се обадя да ме размачка на сухо, да се отпусна, помага. Размачках си ръцете, около лактите, бедрата, но врата ми схванат, гърба и той.

Колето може да свърши тази работа, нали се пише за приятел. Да бе, уж приятел, а после да ме разнася на чашка как ме е размачквал, а другите  да хихикат '' Не сме очаквали Петро да е обърнал резбата,... ама знае ли се...''

Дима,... само Дима. Нали ми е приятелка, нали пърха голичка в ръцете ми като заклана кокошка, после стане, отръска перушината, все едно нищо не се е случило, щипне ме по бузката, целувка

и '' Благодаря ти, ти ме зареди с енергия за цяла седмица '', и се обади чак ден-два преди сеансите, че имала много работа с кирийката за която се грижи, или изчурулика през седмицата '' Иска ми се да дойда за няколко часа при теб, Ленчето ми спи...'' Ленчето, тя така галено наричаше кирия Елени, а аз мога ли да откажа, нали приятел в нужда се познава...и тънем в любовен захлас.

           Набрах сили, протегнах ръка към мобилния, загърбил всички неудобства, как да се обадя и да я моля, само да ми размачка гърба,... друго не искам.

- Диме - промълвих едва -едва - Диме, извинявай за безпокойството, нуждая се само от една разтривка на сухо,... изстинах на работата, целият съм вкочанен...

Настъпи кратко тягостно мълчание.

- Диме, Петьо съм,... изстинал съм бе душа,... на работата,... едва мърдам, би ли прескочила само да ме размачкаш по гърба - с някакъв съкрушен глас й повторих - Диме...

- Да, чувам те - вяло отговори - Обаче  няма да мога, стягаме багажа с Ленчето и чакаме дъщеря й да дойде и заминаваме за селото им Агио Трендафило, знаеш го, вероятно за 10 дни. Ех, как можа да се разболееш точно сега,... ами то всеки има нужда от размачкване...Ох да знаеш как съжалявам, абе ще се оправиш, ти си яко момче.

Имитираше по телефона уж някакъв  монолого-диалог и затвори.

Ами и аз съжалявам, че ти се обадих.

През вълнената фланела размачках отново ръцете си, малко от раменете, плещите, потопих отново краката в гореща вода със сол, чашка ракийка да ме зашемети Завих се с три одеяла, и  бръмченето на  климатика, топлото от парното и саморазмачкването са помогнали и се унесох в дрямка...

               Сепнах се изведнъж. Плашеща тишина. Дишам. Само гърбът и рамената ме болят...Значи жив съм. Би следвало днес да е събота ли. Добре, че не се обадиха за нова работа, а можех да ида на разходка из Атина, или до морето, а съм се свил. Да се опитам да ида до гаража си и да се разкърша с гиричките или щангата...Ох, то глава се вдига, ама тялото ми е като залепнало за матрака.

Звън на мобилния прекъсна ''радостните'' ми мисли. Дано не е за работа.

- Петро, Петьо,... Тонито е  - весело се представи женски глас - Как си бе момче

- Ами горе-долу добре - изпъшках

- Горе-долу знам, а по средата - смееше се Тони

- Оох, не знам, до там още не съм стигнал - пресилено хумористично отговорих

- Набрах факултетния ти номер 5163, и пътната врата се отключи, а сега съм пред входната ти врата, ще станеш ли да ми отключиш - сериозно попита Тонито - А любезностите после.

               С  Дима и Тони се запознахме на някакво измислено парти. Приятелки ли бяха или и те случайно попаднали на това парти, не знам точно, но тримата след това продължавахме да се срещаме. Вярно бе, Тонито беше по-надарена, но изглеждаше трудно превзимаема крепост, а Дима падна още  при първия щурм, е вярно и живееше по-наблизо и се грижеше за възрастна жена, т.е. на вътрешна работа.

Тонито не беше словоохотлива много-много да разказва квартирни неуредици, но живееше по-далечко в Мосхато, или както го представяше в Москва, само че около Малое кольцо.

Даже и след като разбра, че с Дима  сме в любовни отношения , тя не демонстрира злоба или да подмята, даже след плаж идваше с нас до в къщи, после ни пожелаваше '' Приятна вечер и умната...'', изпращахме я до автобуса, а ние с Дима упражнявахме КамаСутра...

Вероятно не се приемаха и като съпернички, защото винаги я вземахме от метростанцията с колата ми и тримата ходехме на плаж. Засичах погледа й да ме наблюдава скришом, само въздъхне  и това е

Отключих и я поканих.

- Тони, нещо не съм добре, изтинах на работата и сега...

- Знам, знам не се оправдавай... като изпаднал германец си от войната  - смееше се тя

Смееш се защото ти е широко около врата, даже и да си с няколко блузи и не те боли гърба.

- Влизай, влизай, че ще избяга топлото - усмихнах се

Тътреше след себе си чанта на колелца.

- Еха, тук е топло като в сауна бе, ти докара лятото. Петьо, първо да си измия ръцете, а ти разказвай къде се съблича гол и не са те завили, и изтина.

Очичките й лукаво блещукаха.

Разказах набързо къде и как съм изтинал, че не кашля, а само съм схванат в раменете и гърба.

- А ти наминаваше ли насам,... и как така се досети за мен.

- Не, приятелката ти любовница, ме информира. Как се смееше до припадък като ми разказваше как си я молел да дойде....Излъгала те е за пореден път. Каза ми '' Как ли не, да ходя, да ме зарази и мен, после заразявам бабата си,... гонят ме от работа, и кой ще ми помогне, да се оправя сам, да бил внимавал. А и моят Николай ще идва , иска и той да поработи в Гърция ''. Тя е семейна, знаеш ли.

Не знам как съм я погледнал.

- Ако искаш вярвай ми, ако не - твоя работа. Аз те уважавам повече от нея. И си казвам, наистина и той има нужда от помощ и ето ме на, дойдох. В коя стая да се преоблека, нося и от преварката на татко, ще те разтрия и с нея.

- Ами то и аз имам още от нея, даже  няколко дни вътрешно се дезинфекцирах,... силна е.Познаваш къщата ми, където ти хареса там се преобличай.

Завлякой се до леглото си, покрих се зиморничаво и зачаках.

Появи се в  дебел сив спортен екип, ципът на горнището придърпан до горе, изпънат напред, с придърпани ръкави, косата вързана на конска опашка с шнола и ластик, бели чорапки и домашни високи пантофи, в ръката й безцветен  полиетилен.

- Ако смяташ, че е много топло спри климатика - несигурно предложих

- Добре е, а ти ми кажи къде са ти чаршафи, бельо, чорапи, някой спортен екип, вълнен полуовер и фланела...

Посочих с глава гардиероба.

Тонито застана до леглото с термометър в ръка.

- Я да видя имаш ли температура

Засмях се над един стар войнишки виц и го разказах.

- Ааа, така значи '' Я имахме 5-6 градуса температура, я не ...'' - прихна да се смее тя - И ти за учудване нямаш температура, къде те боли

- Тони,  гърба, раменете и плещите - изрецитирах - Бедра, прасци съм ги размачкал, краката два пъти топих в топла вода със сол, ...пийнах и от вашата ракия

 - Дай да видя - рече тя спокойно и ме натисна по врата и раменете.

Изохках, болеше, не се превземах.

- Спокойно, не се плаши. Обуй си два чифта чорапи, долнището на екипа, свали всичко от гърба си, седни  и се обърни към мен.

Надкрачи в разкрач коленете ми, потръпнах от нежния допир на пръстите й. Поразмачка от главата към раменете , върна се обратно.

Стоях като зашеметен, дали от усещането на женска топлина от нея, на 5-10 сантиметра от лицето ми, или от пулсирашата ми кръв в размачканото...

Потъркваше с юмруче плещите ми, размачкваше бицепците ми. Наслада за мускулите и сетивата ми.

- Сега легни по корем, малко по-навътре в леглото, с ръце до тялото, ще размачкам гърба ти с повечко сила.

И докато се усетя бе седнала отгоре ми. Коленете й ме притискаха , заби юмруци в гърба ми. Стори ми се грубо натискане, като за отмъщение,... после всичко се отпусна, поумекна. Започна с пръсти, все едно намества мускулните влакна. Топлината на седалището й сякаш преливаше в мен.

Чувствах се отмалял...

Премести се и седна по-надолу.Умело масажираше кръста ми, междукрачието й здраво стискаше като менгеме таза ми.

Чевръсто скочи от леглото.

- Сега ще те разтрия с ракия,... не се стягай от хладината й

Мажеше, разтриваше по гърба, от врата до кръста и обратно. Стана ми приятно топло и отпускащо

- Легни по гръб да разтрия и намажа плещите ти - изкомандва тя

Обърнах се по гръб и преместих по-навътре.

- Иска ти се - засмя се тя - Мога и от тук.

И отново разтриваше , мажеше с ракия, стигаше до диафрагмата и нагоре, ръцете ми от пръстите до раменете. Отново блаженна топлина и отпускане.

- Готов си. Слагай бързо тениска, полуовер, вълнена фланела, горнище на екипа, завържи тази фланела около кръста си. Чакай малко, да пийнем  по чашка за наше здраве.

Кога е успяла да донесе и чашки за ракия, отсипа, чукнахме за наздраве и на две глътки пресушихме.

Закашляхме се леко и премигахме появилите се сълзички.

- Увий се в одеалото, даже и под тебе, ще те увия в полиетилена, вдигни ръце - отново командваше тя - Ще ти донеса чаша гореш чай от лайка и трънки, после ще те завия отгоре с двете вълнени одеала, даже и ръцете. Отпусни се и се опитай да поспиш, трябва да се изпотиш...Аз ще ида да си измия ръцете и лицето...

              Говореше тя нещо, мъгливо я следвах с очи...

следва....