Ледена импрсия

        Ставаше късно. По централната улица рядко минаваше някой и бързите му стъпки отекваха в тишината на студената зимна вечер. След него оставаше да се чува само музиката от поредния нощен бар. Два гласа пронизаха тишината със смеха си. Една стъклена врата се отвори и ледения дъх на нощта грабна младата двойка, която забърза по самотната улица. Като призраци те се понесоха в танца на снега и телата им безпомощно потрепнаха от студа. Дългата тъмна коса на девойката бе преплетена в играта на виелицата и тя притвори очи, за да задържи напиращите сълзи под клепачите си. Дали бяха от студа? Момчето отново потърси с поглед зениците на приятелката си, но зимата му ги беше отнела. Устните му леко помръднаха и с усилие изрекоха думи, които вятърът понесе и не благоволи да дари на момичето. Загледани в тъмината, те вървяха през снега и душите им танцуваха, прегърнати в ритъма на последната песен, пусната в заведението. Сърцето искаше да изкрещи това, което чувства, но устните бяха в клопката на разума и вцепенени усещаха само болка от студа. Ръцете му обвиваха тялото й, но сякаш не да я стоплят, а да се опитат за последен път да запалят искрата на любовта и с нея да изпепелят болката и огорчението. Двамата бяха свалили усмихнатите маски още на вратата на заведението, което сега лежеше в белотата на зимата някъде далеч зад тях... В един миг и двамата отвориха широко очи и по безчувствените им бузи полетяха две сълзи. Погледите се срещнаха и разтопиха снежинките между тях, а дълбоко вътре, в душите, избухна пожар, изгарящ безмилостно последната надежда за спесение и покой. Устните се доближиха, за да посрещнат първата и последната, единствената, но събрала в себе си цялата нежност и топлина на двамата, целувка и после завинаги се разделиха, запазващи спомена за любовта.