Глава 4
Гарванът
Небето беше мрачно, черните облаци прииждаха, а черният им цвят се смесваше с безкрайната мъгла, сякаш всеки момент щяха да се стоварят върху вековната земя, която се пропукваше от тъга. Дъждът отпиваше от мраморния под, кървавите следи в златния орден. Далеч от това място, имаше друга локва изпълнена с червени сълзи. Стъпките на тичащото момиче бледи, но някак оставяха дълбоки следи след себе си, а от ножа, който държеше така силно в едната си ръка, капеше алена кръв, която сякаш се разтапяше в океана и бавно попиваше дълбоко в почвата.Червените очи на детето, погледнаха бавно небето, което бе покрито с тъма, която сама по себе си беше плашеща. Тежка въздишка се измъкна от устните на Тау, а след това червеният цвят се замъгли и изгасна.
„Това кръвопролитие винаги ще ме преследва, това чувство е заседнало в мен! Но защо се чувствам така, сякаш нищо не се е случило? Изведнъж треперенето ми изчезна... Сякаш поех пълен контрол над себе си, над своите действия...?Нима вече ...