Не съм мила прозорците, откакто се изнесе. Преди ги миех всяка седмица.
Пак искат да се срещам с този Дончо. Не намериха ли по-привлекателен.
То верно, че и аз не съм в позиция да избирам, ама те буквално най-закъсалия.
Той също не ме хареса, усещам, надявал се е на по-млада и слаба.
Как им хрумна да ме сватосват, а аз пък как им се вързах, че сега трябва и благодарна да съм.
Тъпа работа, той си живее, а мен ме уреждат с най-залупения, че и той пробира.
Трудно е да ходиш по срещи на почти петдесет и пет, да се гласиш – как да наглася това тяло, пък и защо да го глася?
Как ще се съблека пред нов мъж, как ще ми гледа корема – гледай – всичко виси.
Пробвах с корсет да прибирам – не става, личи си, пак се тресе. Какво ми дойде до главата!
Пък той си беше свикнал, ходех си гола, не съм си представяла, че ще търся друг и че отново трябва да се показвам – безумие!
Дончо, някакъв тъп Дончо, плешив шкембелия с изцъклени очи. Седим двамата, уредени на среща, в едно глупаво кафене и се гледаме не ...