Лелка
Не съм мила прозорците, откакто се изнесе. Преди ги миех всяка седмица.
Пак искат да се срещам с този Дончо. Не намериха ли по-привлекателен.
То верно, че и аз не съм в позиция да избирам, ама те буквално най-закъсалия.
Той също не ме хареса, усещам, надявал се е на по-млада и слаба.
Как им хрумна да ме сватосват, а аз пък как им се вързах, че сега трябва и благодарна да съм.
Тъпа работа, той си живее, а мен ме уреждат с най-залупения, че и той пробира.
Трудно е да ходиш по срещи на почти петдесет и пет, да се гласиш – как да наглася това тяло, пък и защо да го глася?
Как ще се съблека пред нов мъж, как ще ми гледа корема – гледай – всичко виси.
Пробвах с корсет да прибирам – не става, личи си, пак се тресе. Какво ми дойде до главата!
Пък той си беше свикнал, ходех си гола, не съм си представяла, че ще търся друг и че отново трябва да се показвам – безумие!
Дончо, някакъв тъп Дончо, плешив шкембелия с изцъклени очи. Седим двамата, уредени на среща, в едно глупаво кафене и се гледаме недоволно, ама това е, знаем, че повече не може да очакваме, толкова като за нас.
Поне да имаше за какво да си говорим, а той нито чете, нито музика обича - готварски предавания гледал, футбол и сериали, ако майка му не е заспала, защото се будела от телевизора.
За какво й трябваше на нея - тя е млада, хубава е – пред нея хоризонти, защо и беше тоя месест брадясал чичко, какво намери там, какво видя?!
Какво намери кучко, у моя чичко, пачавра малка!
Знам, влюбила се е, така правят хлапачките, влюбват се в чичковци, година-две и после го зарязва. Запленил я е – може той, може да говори, да разказва, знам го аз него.
Мамка ти, мръсник – колко години те храни баща ми, още като дойде ти даде ключове за кола. Всички бяха във възторг – висок, хубав, пък и лекар, а той - мръсник, мръсник, мръсник!
Ходи, ходи с децата, да се излагаш, след година ще те зареже – тя ще иска бебе, а ти какво точно ще й направиш – не знам!
Знам какво ти харесва тя, шеф си на клиниката, пък тя е студентка – сега си проправя път. Не че не е влюбена, влюбена е, но не в теб, в мечтата си е влюбена!
Поне детето да беше тук, но не, по добре да не беше.
Подлъгахте ме с тоя Запад, че трябвало на всяка цена да замине и аз десет години я гоня и я изгоних, успях.
Седя на летището, а в гърлото ми буца, едва се сдържам, защото детето е сърничка и ревна ли – отказало се е.
Такова е от малко – много ме обича и все гледаше да ми угоди, можех да си я оставя, тя щеше да ме послуша, но всички казваха, че тук няма живот. Тя там е келнерка, но ще се издигне.
Самолетът заминаваше и дъщеря ми гледаше през прозорчето, зъбех се в усмивка, за да не види, че плача. До последно очите й шареха по лицето ми в опит да разчетът емоцията –детски навик.
Всеки ден ми звъни, много е добро, как си мамо – добре съм, много съм си добре, чета си, излизам – живот си живея, даже ми е по-добре сама.
В работата не ми говорят на тази тема, но виждам погледите, виждам загрижените изражения на колегите ми, готови да предотвратят самоубийство, ако се наложи.
Какво ли си викат – “егати и унижението, на стари години така да те зарежат, докторът да се мотае из града с младата мацка и всички да знаят“.
Споделям само с двете ми приятелки, които ми уредиха Дончо, за да не се самооубия, а на Дончо приятелите бяха уредили мен, вероятно по същата причина.
Добре, че е тази измишльотина фейсбук, запълва ми времето – влизам по групи, чета, занимавам се.
В началото пишех с моя профил, но не се получаваше. Все ми отговаряха: “лелче, гледай си сериалите, какво си захапала теми, от които не разбираш“. Или – “ госпожо поне си махнете снимката да не плашите хората“.
Тогава измислих Славчо, профилът на Славчо Паунов, с който свободно влизах навсякъде.
Аз обичам да разсъждавам на политически теми – там ме влече. Още като студентка, докато учех икономика, все това четях. Ангажиран човек съм.
Славчо влезе във всички групи за политика, после за икономика и бизнес, след това по медицинските групи, и медицина обичам, и завърши с литературните.
Славчо се оказа грамотен човек, имаше отличен правопис, знаеше добре немски. Славчо познаваше всички политици, следеше международната преса, цитираше немски вестници и обогатяваше групите, затова той стана основен дискутант в над десет.
Често при появата на пост от Славчо се отприщваше оромна дискусия, мъжете от групата го цитираха и препращаха към него коментари.
Във всяка от групите имаше десетина човека, които дискутираха със Славчо всяка вечер, той не пропускаше новина и при всяка поява на по-значимо събитие реагираше с пост към групите.
Впоследствие се обособи в самостоятелна група за политически полемики и покани там основните участници в дебата.
Славчо си имаше фенове – ген. Бригадирски и Соломон Разколников, с които обикновено имаше съвпадение на позициите, мразеха Тръмп и симпатизираха на Путин.
Когато Славчо пускаше пост срещу Тръмп, ген. Бригадирски му отговаряше с логически свързан колаж. Славчо пускаше новина за адекватните политически решения на Путин, ген. Бригадирски пишеше “Браво“ с три удивителни.
И Соломон Разколников разбираше и той превеше адекватни вмъквания, но беше по-остър и критичен, а Бригадирски един благ, благ и все хубаво ще ти каже, все комплимент ще получиш.
Гледам му снимката, има, публикувал е снимки, ми той добър човек, все около градината се снимал, има котка и как я гали - нежен мъж.
Пък и градината хубава - рози, лалета, теменужки – той ли ги гледа, сам ли? Не виждам жена на снимките.
Още първия път като ми писа под поста си казах, че не е като другите в групата, има едни обиждат, псуват, карат се, а той възпитан, тактичен човек и забележка да направи с мяра, ненатрапливо така да не се почувстваш засегнат, а да се поучиш.
Гледам му и групите и те като моите – политика, икономика, има и готварски.
Влезах в готварските да видя какво харесв, лайква най-често боб – боб по манастирки, боб яхния – записах рецептите, харесва и скара, ама ще видим, че аз не търпя черен пипер, ще го мислим.
Пък е и хубав мъж, на възраст, ама запазен. Не е слаб, има плешивина, но е стегнат някак, жизнен, във форма, личи си.
Я как я копае тази градина, то да не е лесно, лопатата му е като продължение на ръката. Вила ли е, село ли е това, не се разбира, но обича природата, вижда се.
Геледам му музиката – страхотен вкус! Руски романси, Мелина Моранди, Албано и Румина, има и Веско Маринов и Васил Найденов - те са големи певци и аз ги харесвам и накрая любимите ми “Тоника“. Боже, как не сме се срещнали някога?!
Това ми напомня, че след малко ще ми се обади Дончо, но вече реших да не му вдигам, айде да се сърдят Вера и Мария – писна ми!
Ще взема да му пиша на лична на Бригадирски, пък да видим, той не знае, че съм жена, нищо няма да реши.
Я, отговаря ми, аха и той ми “харесва постовете и то от много време“.
Какво, дали живея сам, защото той бил “сам, разведен, а децата в Германия“.
А, сега, де?! Да си призная ли, да мълча ли, един Бог знае?
Ще му каза пък, не е морално да се лъже при личен контакт.
Какво, бил “доволен, че съм жена, не бил виждал толкова умна, иска снимка“, а сега де?!
Ще изпратя една от сватбата на племеницата, там съм с хубавата рокля, прави ме по-слаба.
Казва, че съм “привлекателна жена, не обичал слаби, много му харесвало, че съм с бяла кожа, обичал и къси прически, иска да се видим“.
Ами, ами....добре, ще му кажа “да“, щом мисли, че съм хубава, “да“, ще му кажа, то на снимката съм си аз, така си изглеждам, съгласявам се, “утре“, ами срещата с Дончо?!
Майната му на Дончо!
Среща утре с ген. Бригадирски при малкия фонтан до старото гробище в сладкарница “Лалето“.
Не го знам как се казва, утре ще ми каже, сега да мисля какво да облека – не тази, не тази – отивам на пазар и утре рано през Сузи във фризьорския.
Ей, ама съм интуиция, добре, че разучих рецептите за боб.
Зоя Христова
© Зоя Христова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прочетох с вълнение!
-
Деа, мерси, къде смешно, къде тъжно -живот
-
Забавно е! Ама мнооогооо!
-
Да и от лигата
-
И нали знаеш новите световни изисквания. Трябва да има поне един чернокож и поне един обратен. В историята ти заподозрях един във второто, но ще видим
-
Валентин, ама идеите си ги бива
-
Щураче, не ми давай идеи, че после ще ме съдиш за плагиатство
-
Ти гледай този Бригадирски да не се окаже Джаро от "Под прикритие"
-
Ще има втора част, че получих много на лична, какво става с Бригадирски по-нататък
-
Още вчера го видях разказа но после изчезна,сега го гледам и си викам да го изчета веднага,че да не земе пак да отлети.Ухили ме отново.Успех с Бригадирски.Поздрав.
-
Катедрали, ама за основен ремонт или срутване. Мерси, Пепи!
-
Забавно е лелка и тетка да те наричат разни инфантилни набори, дето си вярват, че мъжете остарявали като катедрали, а по-младите мъже "госпожо", и да ти кавалерстват, правят път, усмихват ти се при разминаване, флиртуват...
-
Щураче, по реални хора, затова, мерси
-
И тази история ти е свежарска Приятно е, лъха на живец от душата, такъв лъх действа живително на всеки, колкото и мъртъв да е
-
Валентин, да, мъжете по-трудно го осъзнават. Сякаш запечатваме себе си между 20 и 30 и после мозъкът отказва да приема
-
palenka (Пепи)
Стар дебат е това, не съм феминстка и не ги обичам, но в мъжкия свят се пробива по мъжки правила, а уж светът не бил мъжки. -
Браво!
Както пишеш за фейса, горе-долу така и аз, в едни онлайнигри. След разни недоволни и злонамерени "партове", само щото съм лелка и ги бия, влязох с М профил. И почнах като тях. Леле майко! Как се отприщват, като почнат да си ги мерят... точките де, и само мигам на парцали и си викам "тоя ли е оня, дето само цвекета и сърчица ми пращаше на женския?"
Не е лесно да си лелка сред толкова излелчени "мъже"
-
Dendu89 (Дени)
Да, за тази готвя втора част, много хора ми писаха по други страници с желание да разберат как се развива историята с ген. Бригадирски. Благодаря ти! -
Пак умрях от смях с тоя Веско Маринов. Добре дошла, много ме радват тези леки истории :D Едно продължение трябва да спретнеш на тази.
-
генек (Георги Коновски)DPP (SMooth)
Благодая за прочита и коментарите. Имам още много истории, пускам всеки ден по една. Повчечето са по реални случаи и с реални персонажи. -
Два дена - две истории. И то в една от любимите ми зони - нашенци, нашенско, човешко и битово-културно.
Хубави истории, добре изградени образи - при това активни, не разчитащи на авторова помощ в описанията.
Интересна поява, девойче! -
Готино разказваш, свежо, хареса ми От време на време имаше малко по-рязка смяна на сцените, но иначе психологията на типажа е точна.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
