3 мин за четене
Навън валеше силно,сякаш дъждът щеше да отнесе блоковите.
Всичко хора се бяха прибрали в топлите си домове.
Само едно момиче не си беше в къщи.
Дъждът я беше заварил на една пейка,посредата на центъра на Горна Оряховица.
Тя не искаше да се скрие под някой навес.
Обичаше да я вали дъжд,това и навяваше толкова много спомени.
Спомени за нейното момче,което вече не се интересува от нея.
Спомняше си как двамата тичаха под дъжда,
как се бяха сгушили един в друг.
Но това време одавна премина,
то беше толкова отдавна,че тя беше сигорна,
че той не помни тези моменти,запечатали се завинаги в съзнанието й. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse