След като се развидели си намерих уютно местенце на една полянка, където след като похапнах няколко питки дори успях и да подремна малко. Напоследък не спях като хората. Сигурно ми се събираха 2-3 часа на денонощие, пък и хората си имаха хубави места за спане с покрив над главата и легло. Но аз сам си бях избрал тази съдба, а от постоянната превъзбуда липсата на сън не я усещах. Бях като опиянен от мисията, а може би и изцяло погълнат от нея. Постоянно сменящите се пейзажи и нови преживявания, непрекъснатото пътуване, правеха живота ми напоследък толкова интересен, че по няколко часа прекарани в дрямка тук и там ми бяха напълно достатъчни.
Когато отново се качих на колелото вече се усещаха повечето градуси нагоре в температурата на околната среда. Живота на пътя бавно започваше да се съживява още преди да се оттегля на почивка. Сега вървеше към сутрешния си пик. В далечината се показваше поредния град. Отдавна чаках неговото появяване следейки пътните табели с имената на градовете и ки ...