Липса...

Липсваш ми... Дори сега... Дори след всичко.
Знаеш ли кое е най-съсипващо? Въпреки че мина време и след цялата болка не искам дори да чуя гласа ти, все още мисля... Всеки път, когато те видя, си те представям над себе си.. Усещам тежестта на тялото ти, аромата ти и горещия дъх, обхождащ трескаво шията ми; ръката ти, вплетена в косите ми... Нищо не е способно да изтрие спомена за това усещане. Обожавах да усещам топлото ти тяло, притиснато в моето, докато си в мен. Обожавах да затварям очи и да обхождам ненаситно с ръце всяко кътче от теб. Дори за броени мигове да те почувствам мой, хипнотизиран от мен, отдаден изцяло на мен, да проследявам с пръсти и език всяка извивка... Обичах погледа ти - премрежен и опиянен, изгарящ ме отвътре. Обичах целувките ти... Никой друг не ме е целувал така - нежно и същевременно яростно и жадно, карайки ме да го почувствам със всяка частица от тялото си, да изтръпна цялата, подлудявайки цялото ми същество, провокирайки ме да те желая неистово. Никога няма да се наситя, никога няма да спра да мечтая и да искам отново да си притиснат в мен, отново да ме побъркваш, да ме убиваш и съживяваш едновременно.
Ти си проклятие. Най-силното проклятие, най-неправилният избор... Най-любимата ми грешка. Но дори и да имам възможност да се върна назад, с цената на всичко пак ще допусна тази грешка... Милиони пъти дори. Защото никой и нищо не може да те замени. Никой не може да достигне там, където ти успя и да ме накара да се чувствам по начина, по който ти ме караше. Никое тяло не пасва така идеално с моето, сякаш са магнити, създадени така, че да си пасват с всяка своя извивка, създадени да са слети в едно. Никой не ме кара да се чувствам така сигурна, защитена и желана, както се чувствах в твоите обятия.
Липсваш ми. Сега и завинаги. П. Д.