Листопад 3

Влакът унасящо потропваше. Светлинките на гари, селца, градчета проблясваха забързани след него.

Не мислех за нищо...

За какво да мисля, за леля Фроска, за този Наско или Людмила.

Животът е пълен с толкова прекрасни и истински приятелки,...а аз самозаблудих ли се, наистина ли повярвах в една безкористна голяма детска обич.

Полюлявахме се в ритъма на блуса с Маргарита. Ръцете й потрепваха на врата ми, бях я притиснал в себе си.

'' Гледам ви и си мисля, защо се мъчите прави, а не идете да си легнете '', дето бил умозаключил един дядо, гледайки танцуващите.

-Тук с групата е по-хубаво и уютно, отколкото да си сред непознати, нали - смееше се тя, гледайки ме немигащо - Аз не бих рискувала да бъда някъде сред други хора, все пак студентският празник е за забавление и да си сред колегите си.

- Да, права си,... за забавление сред колеги и начало на нови мечти. Знаеш ли, ти наистина си незаменима колежка и приятелка, не съм ти го казвал..., може би от неудобство или несигурност, да се веселим.

Дипломирахме се с Маргарита, оженихме се, намерихме си добра работа в Изчислителен център към Статистиката. Народиха се децата.

Курортните дестинации коренно се измениха, ей къде е Гърция, наблизо е и Турция,...е щом си финансово стабилен и Египет, Мароко, Занзибар, не са чак толкова далече.

Обикаляхме семейно из света, наслаждавахме се на друга култура или екзотика.

Децата пораснаха и вече имат деца...

Маргарита стана жител на света. Пътуваше при дъщерята в Канада, при сина в Англия, при мен в България.

-Ако съм си мислила някога или сънувала, че ще обикалям из света, е и да помагам на децата и внуците де, и да чакам с нетърпение кога ще съм при теб - смееше се тя - Оох, добре че не си от сръдливите, а като ти домъчнее за мен хващаш самолета и идваш...

И този ден се разхождах из Поморие. Все виждах някаква понаедряла жена

да мете опадалите листа от трепетликата по тротоара, после премиташе нападалите смокинови и лозови листа, все едно това е нейно задължение,сякаш работеше в отдел

''Чистота'', без да се оглежда или да се срамува от работата си.

Позабавих крачки, отдалеч я поразгледах.

Възможно ли е да е Людмила...

Сега е станала понадебелка, отпусната, но пак с кестенява коса, правилно носле. Малко много поувяхнала, от годините ще да е, констатирах накрая.

-Извинете - плахо започнах - Гледам ви всеки ден премитате нападалите листа, даа есен е, листопад... Тук преди години живееше едно момиченце Людмила, ние идвахме семейно в Поморие на море,... и от там се познаваме.

Жената спря да мете листата, погледна ме вторачено.

-Да, аз съм онова момиченце...Жица,... това си ти, Жица - с мутиращ от вълнение глас промълви - Не съм очаквала след толкова години, ела, дай да те прегърна. Жица, Жицаа...не съм очаквала такава среща.

Смутена пооправи дрехата си,свали забратката, обърса ръце в нея, и ме прегърна.

-Влизай, влизай,... аз ей сега, само за минутка да се преблека. И как така се накани, то вероятно мина полувин век, а. И по какъв повод в Поморие, след толкова години...

-Аз съм в Санаториума и всеки ден гледам, всеки ден жена да мете нападалите листа, но не се решавах да попитам за теб, да я заговоря

-Ах тии, все още нерешителен. Сядай,сядай, след минутка съм готова.

Тромаво се завъртя на път за къщата мърморейки.

-Ех, Жица, Жица...защо чак толкова късно.

Седнах на пластмасов стол, поразгледах се из двора. Дали все още всичко си е същото, или и то с отпечатък от годините. Пожълтели листа се отронваха тихичко от старата лоза, розите останали тук-там с някое позакъсняло цветче, остана баща й да се появи с димяща цигара и да попита

-Петре, ще пийнем ли по чашка коняк ''Слънчев бряг'' с шоколадови бонбони ''Черноморец''.

Нещо метално изтрополя по стълбите.

-Празна алпака купичка - констатира Людмила, носейки поднос с кафе, сладки, захарница - Ох, забавих се

Усмихвай се приветливо

-Е, нямаше нужда да се престараваш, просто исках ей така да се видим.

-Даа, да се видим след толкова години... Петьо, Петьо, останаха само спомени, добри или лоши,... и как неусетно остаряхме. А животът е пълен с изненади - започна тя въздишайки тежко-тежко и с поглед отправен някъде из прецъфтелите рози - С Наско,

бившият ми мъж, заживяхме заедно у леля Фроска. Бяхме си обещали да имаме деца поне в 4 курс, но не успяхме. Във втори курс забременях, уж се пазехме,...роди се първият ни син, не прекъснах а продължих, само че се преместихме в семейните общежития.

-А, онази леля, каква леля ти беше, пазеше те като куче слама, сламата не яде, но и на друг не я дава.

-Не е истинска леля, дъщеря на таткови съседи от Каблешково, после татко й помогнал да започне работа в София, не успяла да се омъжи, живеехме там без да плащаме наем

Погледнах я малко с насмешка '' Ами Жица, докато ти си била на лекции или упражнения, Наско и леля ти Фроска, също са се упражнявали,... и Наско за да се докаже, че е мъж, се е любил непосредствено след това и с теб, и ето ти неизпълнение на обещанието .''

-Завършихме - продължи тя - Беше идеалното, той от Чепеларе, зимен курорт, аз от Поморие. Започнахме работа в Слънчев бряг, млади кадри, местни, да се каже.

Родих и втория син, майчинство три години...

Бях доволна от живота. Имам семейство, жилище, деца, добра и перспективна работа.

Наско взе да закъснява, уж много работа, необходим бил строг контрол по обменните бюра. А то каква била работата, залюбил се с преводачка ли, екскурзоводка ли от Балкантурист. Познат на татко го информирал за това, татко само рече '' Пази боже, сляпо да прогледа ''.

Разобличи ги, те живеели даже като второ семейство необезпокоявани от никой.

Баща ми ,още беше действаща номенклатура, уволниха ги, отпаднаха им всичките привилегии. Едно е да дойдеш на курорт за седмица-две, друго е да живееш там без доходи, да плащаш квартира, да ядеш по работнически столове.

Разведохме се... Заминали за някъде.

Децата добре, че излязоха добри деца, завършиха ВМУ във Варна. Големият е капитан на кораб под чужд флаг, малкият офицер в БВМФ.

Живот Петьо, живот, кой е очаквал, че всичко това ще се случи...

Говореше тихичко, гласът й потреперваше от яд, пръстите й нервно свиваха платноходка от салфетката.

Погледна ме изпитателно с малко помътнелите си очи.

-Ела довечера,... не , по-добре утре, за да се подготвя, да си спомним неизживяната ни любов, оня детски трепет дали ще събудим у нас...Ела, няма никой в къщи, сама съм, сама живея, ако нещо те притеснява. Ще те чакам...

Не се решавах, все пак след толкова години.

Чак сега ли, след толкова години,...ако не ти се бях обадил, ти си ме забравила, че ме има и сега изведнъж '' Да си спомним ония години''.

Няма ли да е предателство спрямо Маргарита човъркането на едно фалшиво и мимолетно детско увлечение...

А сега като зрели хора какво можем да си обещаем и дадем един на друг.

Тръгнах си с колата на другия ден, смяната ми свърши.

Пътят ми минаваше от там,... една отпусната жена метеше падналите есенни пожълтели листа....