Литературна вечер

Поетът Митрофан Точков спря душа, обърса добре отглежданото си тяло с хавлия и за последен път се отдаде на размисъл в бъдеще време. От седмица все така мислеше. В бъдеще време. Но да не изтезаваме фантазията ви защо е така, да ви светнем по въпроса. На Митрофан му предстоеше да представи стихосбирката си „Страстни нощи, любов и още нещо” в Клубът на дейците на културата. Та по тази причина от седмица все в бъдеще време разсъждаваше. Ето, мигът настъпи, захващаше поредната мисъл той, нахули боксерките на калинки и бръкна да почеше ухото си. Така се отприщваше повече фантазия. На това представяне, което е обявено като „ Поетична вечер”, сигурно ще се стекат много любителки на поезията. Те ще прииждат, а аз ще ги очаквам с небрежен вид и с демонстрирано лека отвеяност на поет. Ама лека, защото ако е прекалено, ще ме подминат. Ще метна аз онзи ярко червен шал на врата си, ще кръстосам крак въз крак, ще мушна ръце в джобовете на карираното си сако и ще ги посрещам. А те има да се домогват до мен! Когато пусках стиховете във Фейса, ми споделяха как се подмокряли от страсти! Какви коментари ми пишеха, какви охкания и ахкания, какви възклицания! Ами колко сърчица, ами емотиконите с целувки! Ще го засипят с тях на практика! Стига теории, стига блянове! Митрофан гореше от желание да си пообщува с кръшните дами, да го поухажват и затрупат с комплименти, а той само да мига одобрително. И току виж, някоя посяла любов в сърцето му, а после отиде, та се не видя! Ще става тя каквато ще става! Между другото трябва да уточним, че новопоявилият се поет първо се хвана с прозата, ама нещо темата на първата му книга не разбуни духовете, както очакваше. Митрофан беше разработил една великолепна за мъже и жени тема „Сако с една или две цепки”. Всеки мъж (ако е истински) носи сако! А жените се заглеждат в цепките по две причини. Едната цепка показваше дупето, а двете - страничните джобове. Само че ни мъжете, ни жените се трогнаха от тази епохална и жизненоважна тема, та затова Митрофан отплесна към поезията. И така стигна до този ден, когато един много известен критик щеше да представи по подобаващ начин книгата му, а редом с това щеше да има и литературно-музикална програма, която да подгрее присъстващите към съществото на вечерта.

И така, настъпи този велик момент, в който Митрофан Точков вече нямаше да си мечтае в бъдеще време, ами приемаше действителността такава, каквато му я тумнаха! Приливни вълни на радост подгряха тялото му, когато започна да посреща първите любители на поезията. Някакви дами! Ама дами от класа, ви казвам! Капели, шалове, бижута, червила, помади по лицата, а край тях, облак от парфюми!

- Вие сте Митрофан?

- Напълно и без преструвки! – поклони се той и прихвана поднесената му за целувка ръка. Целуна я. После взе да целува поднесените за целта бузи. Цвете, ахкане, икхане, възхита, комплимент, целувка! И така, до последния посетител, който няма значение какъв беше. Ама и него разцелува, да не се разсърди!

След като се приключи с тая дандания, Митрофан беше настанен на маса, а пред него – букет с цветя, минерални води и микрофон. Водещата на вечерта изрично го беше предупредила, че иска да го изненада с нещо великолепно, оригинално, бил да се втрещи направо! И ето ти я изненадата! През вратата на клубното помещения запознаха да се внизват някакви накипрени лелки, понесли гордо на главите си сламени капели, увенчани с букетчета рози, карамфили и други цветя, няма значение какви! Лелките се водеха за ръка, копринажите трептяха върху снагите им, правите поли с една цепка бяха съвършено изгладени, а краката им потропваха на не особено тънки токчета, че току виж някоя се спънала и се получи сакатлък!

- Драги приятели, скъпи гости – подхвана водещата. – Имам удоволствието да ви представя съставът за стари градски песни „Росни хубавелки”. А какво ще изпеят? Това дори и аз не знам, защото те са изпълнени с изненади.

„Росните хубавелки” се подредиха в дъга, прихванаха се под мишници и се почна. Поздравлението с песни, де! Пяха що пяха, и по едно време първата певица изпръхтя радостно:

- А сега, в чест на поета Митрофан Точков, специален поздрав!

Тя извади една тетрадка, отгърна я и даде знак на росните хубавелки. Те от своя страна се покашляха и подхванаха някаква мелодия с буквата М. Ей така, ммммм, някакво мучене ли беше, що ли, Митрофан не схвана, ама на този звуков фон жената почна рецитация на стиховете му! Тя чете, лелките пригласят! „Да бях глух, да бях си писал трудове за саката, да бях писал за панталон от плат или дънки”, редеше умствени укори към себе си той, ама траеше. Че и надяна някаква усмивка, която би трябвало да изрази благодарност. Е, всичко има край, та и програмата! Росните хубавелки се поклониха, събраха мижавите овации и се изнизаха с вид на пълководци, пожънали епохални победи. Най-после идваше ред на големия критик, който щеше да им разкаже играта на всички тия, ококорили се срещу Митрофан! На такива събития само се хвали! Няма начин да не е самородно злато, скрит гений, да те тюхкат как така не се е появил до сега, да почнат ново поетично летоброене от стиховете му, да го предложат за изучаване в учебници и други такива полагащи му се хвалби.

Критикът, за когото се знаеше, че бил малко да закъснее, се вля през вратата и се понесе плавно през публиката. Застана смирено срещу тях и отпусна глава. После извади едни глас, от който обществото потръпна. Не че беше силен, не че беше и неприятен. Критикът, който носеше гордото име Бесовски, така говореше, като че аха и ще се разплаче! Наведе се напред, отпусне ръце и почна с небивал патос :

- Събрали сме се тук! Да поздравим един поет! Който има смелостта да издаде тази книга! Пълна с чувства! Човекът е пълен с чувства! Почнал ги е още като се е осъзнал в пещерата. Примерно! Събуди се ордата, мъжът хване боздугана и отпраши на лов! Жена му седи на входа и не отделя взор от далечината. Взира се! Ама нищо! Обаче чувства! Па вземе въглен и го нарисува! Като й домъчнее, погали рисунката и се теши! А ако съпругът или какъвто и да и се пада там, не се върне, тя си го гледа и чувствата почват да преливат! Преливат, преливат…и ако е имало писменост, щяла е с поезия да ги опише. Ама е нямало! Появила се е по-късно, но и до там ще стигнем! Но скъпи мои слушатели, ние почнахме от по-късен етап да нищим чувствата! А те сигурно са се родили още кога Бог е създал Вселената!

Бесовски пак се наведе, даже се разкрачи, за да подсили обзелия го плам и извиси глас, който наподобяваше ридание над нечий гроб, с извинение.

- Драги мои! Какво е светът без чувства и думи? Нищо! За първобитните хора вече разяснихме, но ако се пренесем в друга, по-нова епоха, какво ще видим, драги мои, цветът на интелигенцията на този град, че и на околните градове! Защото събраните тук сте много интелигентни! Личи ви по погледите! Я каква програма изнесоха тези сърцати жени от Росни хубавелки? Чух ги аз пред вратата, подслушах ги, демек! Че са хубави, спор няма! И са росни, нищо че са в трета възраст! Росата роси там, където и се роси! И не е подминала тези жени! Видяхте ли как са наръсени с талант! Как пеят само! Но да оставим песните, драги мои интелектуалци, ами да преминем към Възраждането, когато такива работи са се случили, че сега нямаше да сме тия, които сме!

Бесовски отново се приведе, пое въздух, размаха ръце и продължи с такъв патос, от който и на задрямалите косите им щръкнаха! В очите на критика се четеше плам и възторг! Ясно беше, че иска да разгледа поезията всестранно и трябваше все отнякъде да я захване.

- Та да си припомним Възраждането! Какви поети, какво себеотрицание и решителност! Думи! Силни! Дънещи! И онзи дух, за който ви споменах, че се е родил още в началото на Сътворението. Както и за чувствата, породени в първобитната жена. То жените са по-чувствителни някак си! Затова и плачат повече! Но това е полезно за очите, приплакват ги отвътре, изхвърля отрови някакви, ама какви, забравих! Моята жена, да ви призная, е голяма ревла! Но не и придирям, защото какво да я правиш! Жена! Да си реве, като иска! Аз ли ще и казвам какво да прави! Не съм аз този човек, който ще мрънка на жена си .

В залата се дочу някакъв смях. Очевидно беше женски.

- Ето, че жените могат и да се смеят, не само да циврят! – констатира нюанса в смеха Бесовски и се засили към темата с още повече жар: - Но да оставим женският смях и да се върнем на въпроса. – Критикът се наведе отново, кажи речи до пода, застина в тази поза и аха, да се строполи, но той изригна с нова сила: - Чувствата, драги мои ненагледни, чувствата ни ръководят! Ей го на! Музика без чувства става ли? Не! Да речеш дори да кихнеш, пак трябва да те подкара отвътре! За кашлицата – тоже! Затова чувствата са най-човешкото нещо! Преживяване! Космическо. Нали ви споменах, че духът е от началото на Сътворението?

- Спомена, спомена… - увери го публиката.

- Ха така! Чувствата, едно на ръка, но няма ли думи, все тая! Затова човекът трябва много да внимава с пустите му думи! Да не ви разправям как вчера в месарницата едни се караха! Какви думи си рекоха! По-остри от сатърът, с който касапинът млатеше по месото, по-кървави от самото месо. Ама аз си затраях, защото ако изтърва неподходяща дума, ония двамата направо можеха да ме смачкат! Такива бабанки! А бе как дебелеят толкова тия хора, бе! И пак в магазин за храна! Ми да бяха отишли в плод и зеленчук, в диетичен магазин, да свалят някое килце! А те пак за мръвката! Па да се поспрат малко, да се погледнат в огледалото! Ама не! Наредили се в месарницата и се скараха за един джолан! Свински! С кожичка! Как не взеха сатъра от касапина и да се изпоколят, не знам!

Водещата на вечерта се окашля многозначително! Дори направи знак, че времето напредва. Но какво е времето, когато в залата са се събрали такива култур-трегери, какво е времето, щом го е захапал толкова красноречив оратор като Бесовски? Нищо! Понятие! Тинтири-минтири!

- Та да продължим, ненагледни мои, цвят на нацията, мая на обществото! Маята е твърде важна за всичко! За всич-ко! Безпрекословно! Ми ние всеки ден ядем! Или почти всеки ден, защото тук има бая пенсионери, които ще оспорват тази констатация. Но, но хляб ядем! А хляб без мая не втасва! Друг е въпросът дали тя е жива, суха или квас! Не ме гледайте, че съм умен и интелигентен! Как мога да меся погачи само! Знаете ли я тая „Сто удара”? Значи, бъхтиш тестото сто пъти на масата! Бъхтене му е майката! И да втаса на подходяща температура! Един път се изложих, а чакахме гости и да ви призная, тук сме само интелектуалци, ама после мен жената така ме бъхти, че повече грешки в месенето на погачи не правя! И това е сериозно! Доказано! Същия съм и с туршиите! Знаете ли я тая със стоте чушки? Ако не я знаете и имате нещо под ръка за писане, вадете лист и химикалка и ще ви я кажа. Цар съм на туршиите! Ох, взе да ми се пълни устата, като се сетих! Ама към туршията ако има и една гроздова…аз и ракията си правя сам! Много съм и майстор! Няма да ви отегчавам, за да не се отклоним от темата, но да знаете, че ракията става по-мека и по-пивка, ако не литър добавяте капка глицерин! Грешка няма! И дъбови кори за оцветяване! Не слагайте карамел, ей! Кощунство е!

От публиката се надигна някакъв мъж, която явно гореше от желание да си пообщува с Бесовски:

- Извинете, но като че избягахме от темата. Мислех, че тази вечер е…

- О, господине! Защо се напрягате да мислите точно сега, когато аз съм тук и ви снасям всичко на готово? Но като гледам, че сте блондин, разбирам защо не сте схванали още това! Или сте изрусен, може би? Може би сте гей?

- Не, не съм гей…

- А защо темето ви е като ощавено? Да не го е сторила жена ви? Те имат този навик! Погледнат те, като че са вампирясали и те почват!

- Не, аз съм вдовец…от десет години и…

- Не се учудвам! При този сприхав характер, жена ви не е изтърпяла и е предпочела отвъдното. Да не се е самоубила? Или е надушила, че сте гей? Но както и да е, очевидно е, че не си е отишла от хубав живот. Като ви гледам, и котка не би ви търпяла, дори да я храните със специални храни. Вижте се само! Ощавен, смачкан и изплют!

Така охарактеризираният господин се хвана за сърцето и се свлече на стола. Подадоха му вода. Свести се, но се кютна на мястото. Примирен!

На Митрофан взе да му доскучава. Но това е културният вариант на чувството. Идеше му да рипне и да го изкорми тоя гад, който говореше врели-некипели и ако ще реве, да реве! Ако ще да се тръшне на пода и да си скубе косите, само и само да не изпада в тоя потрес и размисъл около поезията. Поезия ли? Митрофан, колкото и да беше омаломощен от речитатива на Бесовски, взе да се усеща, че тука се изсипаха куп думи, само за неговата книга не стана реч.

- Бесовски, или Туршиев, или Месарски, Хлебаров, знам ли какъв си - не се стърпя засегнатият не на шега поет. – Взех да вдигам кръвното, а като го вдигна, не знам дали ме разбираш! Ония от месарницата ще ти се видят божи кравички!

Бесовски застина в поза, при която аха и да хвръкне.

- Не ме гледай, ами се взимай в ръце и почвай да хвалиш стихосбирката! – през зъби просъска Митрофан Точков.

- Младежо! Какъв Бесовски, каква стихосбирка, какво хвалене! Аз съм кандидат-артист за самодейния театър и един приятел ме помоли да дойда да ви разсея, докато не дойде някакъв критик. И това правя, ако не сте забелязали…

- Ааааааааа, - Митрофан се хвана за гърлото и са свлече на пода. Местните интелектуалци се засуетиха в размисъл като как да реагират. Тогава един поживял и натрупал опит мъж внесе ред:

- Не те знам кой си, ама за ракията си прав! Да знаеш някакъв лек за ишиас?

- Естествено! – ухили се Бесовски или който и там да беше и вечерта прерасна в приятелски разговор, засягащ най-разнообразни теми.

Стихосбирката на Митрофан Точков беше забравена. Не че някой изобщо спомена за нея…