Лиана бродеше сред брезите. Винаги се чувстваше добре извън големия град. Често се скриваше далеч, в дачата на баба си. Там откриваше тишината, спокойствието и простите радости, които даряваше селския живот. Но най-забележителните часове прекарваше именно в брезовите гори. Харесваше белите стволове, прорязани от тъмнокафявите нишки живот. Прегръщаше дърветата и долепяше страна до грапавата кора.
Другата мания на Лиа беше борзойката Герда. Беше влюбена в кучето. Гледаше я с часове как се надбягва с вятъра и се радваше на красотата на движенията. Свобода, това и липсваше в големия град. Работата я изтощаваше и което беше по-лошото не я радваше. Когато усетеше, че мотивацията и пада под тревожното ниво, се хвърляше в колата и пропътуваше 500-те километра до убежището си в гората.
Старата и баба се радваше от сърце на всяко гостуване на внучката си. Тя единствена отказа категорично да се раздели със селската къща и да замине за Санкт Петербург, където да сподели апартамента на дъщеря си ил ...