Оставях я да работи през деня на спокойствие, тя сравняваше данни, пишеше или преглеждаше фотоси и клипове от пътешествието ни.

-  Знаеш ли, случката с белите акул съм я изтрила и никъде не ги споменавам. Знае ли се, ще попаднат на някои '' екозащитници'' и може да имаме неприятности. 

Кимнах с глава със сериозно изражение на лицето. Абсолютно е права.

Две седмии  се въртях ту в къщи, ту почиствах яхтата, ту из Гибралтар. Разхождах се с ръце в джобовете из улиците, отново до летището, искачих се по стълбичките на крепостта, в концертната зала-пещера, и да не подмина маймунките щъкащи необезпокоявани между туристите, в очакване на храна или приятелските им закачки с тях. Наслаждавах се от високо на гледката към града или в далечиния африкански бряг.

Вечер сядахме около масата на балкона, прегърнати и замечтани.

- Пит готова съм, заминаваме за Англия, ще те  представя на родителите си, а ти на мама Мери. Ще им се обадя кога пристигаме - радостно съобщи тя една вечер.

                      Самолетът се понесе по пистата, сякаш изрева няколко пъти, имах чувството, че допира повърхността на водата. Дали съм потреперял, но почувствах нежното докосване на ръката й, сякаш казваше '' Спокойно, и  мен ме е било страх, нали винаги има първи път ''.

Таксито от летището ни стовари пред къща, поскоро замък, наследствен от векове може би.

Елегантна лейди в черен панталон, бяла риза и червено сако, мъж или сър,в чер панталон, бледо синя риза, сако на квадрати, ни посрещнаха радушно.

- Мадам - поклоних се леко и подадох смутено гладиолите 

- Сър - изрекох тихичко

- Мам, пап, това е Питър,... неговият брат Джордж е женен за Бети, с него пътувах обратно от Гърция до Гибралтар. Мам, после ще си поговорим, щастлива съм.

Как ще ме приемат родителите й.  С благороднически титли, баща й сър, майка й лейди, с безброй недвижима собственост, фирми и обществено влияние. Ами ако стане както в приказките '' Одеалото на суджук и при друг '', ами Джейн ще ме последва ли, ще се усмели ли да жевее без подкрепата на родителите си, дали истински ме обича.

Но противно на негативните ми помисли, лейди Роуз Съливан и сър Уйлям Съливан, ме приеха като съвсем нормален човек, равен на тях.

На семейната вечеря, Джейн едва не ме изкара супермен. Подкрепено с жестове  разказваше неща от морското ни ежедневие, колко е висок Коринтския провлак, а с два-три пръста, колко е широк, после прецелваше се с пушката и имитираше отново с ръце как ври водата под акулите, как стрелям с присвито око,... после как върти руля с румпелите и се навежда с тях по посока на въртенето за достоверност. С присвита от лакътя ръка, показваше как мачтата се накланя към водата, ту на едната, ту на другата страна..

Родителите й следяха с ласкави очи движенията й, гледаха към мен, кимаха с глави или с ОК възгласи.

Отпихме по глътка вино, сякаш Джейн да набере сили.

- И най-важното - продължи тя уверено - Мам, пап, а това е годежният пръстен от Питър...Искам да се омъжа за него. Пит покажи и моя годежен пръстен. Мам, пап, през дните в открито море, разбрахме, че сме един за друг.Искам той да е  мъжът до мен в живота..

Погледнах лицата им, сякаш ведрина мина по тях, за миг се спогледаха

- Скъпи Джейн и Питър, щом сте решили така, така да бъде - тържествено рече лейди - 

-  И от мен имате съгласие, бъдете радостни и щастливи в бури и спокойни дни - даде благословия и сър Уйлям.

Докоато успея да си поема дъх и да им благодаря, устните на Джейн вече бяха прилепнали за моите.

- Честито мили мои. Джейн, имам изненада за теб, златно синджирче с платноход, баба ти го остави  за теб. Носи го със здраве - с треперящ от вълнение глас каза лейди Роуз и прибърса с кърпичка просълзените си очи.

Звън на чашите ни сякаш скрепи тези им пожелания.

                  След три дни с Джейн посетихме семейството на брат ми.

Мама Мери остана безкрайно изненадана когато ни отвори вратата

- Мамо, ние сме, завърнахме се, заповядай този букет от нас, за доверието към Джейн. Мамо, това е Джейн с която се виждахте и разговаряхте  по скайпа, ето я на живо. Мамо, Джейн ще е моята съпруга, имаме благословията на родителите й - от радост повтарях, потретвах.

- Милите ми те, безкрайно се радвам, разбира се че и аз ви  благославям. Честито деца мои, обичайте се и бъдете щастливи.

И преди Джейн да се усети какво става, вече бе в здравата прегръдка на мама и целувки обсипваха лицето й.

В хола  брат'чеда  н Бети пиеха чай, говореха си нещо. Племенниците-брат'чедчета Томас и Марк, нареждаха любимите си пъзели.

- Децаа - провикна се мама - Вижте кой ни е дошъл на гости,... Джейн и брат'чеда, пътешествениците, и морето и рибите им подшушнали да са семейство.

Настъпи радостна глъчка, прегръдки, целувки.

- Тишинаа- провикна се през смях мама - Моля за тишина, да съобщя радостната новина на баща ви. Том, Марк, ще говоря с дядо Тодор

Децата ни дърпаха за ръце едно през друго и весело крещяха.

- Елате да видите пъзела и...

- Елате да видите моя...

Джейн и Бети се преоткриха. Спомниха си весели случки от детските и ученически години, припомниха си състезания и награди. И неусетно тайм о клок, стана уиски тайм..

                  След месец отново се върнахме в Гибралтар.Предстоеше ни поредното пътуване и да приберем ''Виктория'' в кейовото място в Брайтън. Както Джейн се изразяваше когато ни домъчнее за нея, да отскочим да я видим.

Отново адреналин, този път при кацането на самолета. Сякаш се спуска изведнъж като пикиращ изтребител към пистата, почувствах лек удар от докосването с пистата и огромната птица кацна укротена.. След минута-две, друга сребриста птица със свистене се забърза  по пистата, избуча и полетя над водната повърхност.

- Винаги има първи път - прошепнах и се усмихнах на Джейн.

                 Двата флага пред входбата врата, сякаш радодстно ни помахаха с краищата си.

Без да се суети, тя поръча две различни пици, извади от хладилника кентчета кокакола, фанта,бира.

Дали бяхме гладни или пиците бяха прекрасни, но ядяхме състезателно и без много приказки, само пребърсвахме пръсти и устни. А течностите в кутийките  бяха по-вече от освежителни..

Сутринта след закуска   последва обичайното чистене по яхтата.

Джейн с планшет в ръка записваше и отмяташе, преглед на нивата на гориво и вода, таблетки в резервоара за питейната вода, посуда за еднократна употреба, кафе, захар, сол. Прегледа  шкафчетата със спално бельо,  неопреновите  костюми, коланите. Отключи оръжейния шкаф, преброи пачките патрони, драсна в планшета и го заключи. Хвърли поглед по кранците, сякаш ги броеше, вдигна поглед към мачтата, отново драсна нещо, погледна часовника си

- Пит, имаме време преди самолетите, да отидем до Испания за някои продукти. Утре ще дозаредим гориво, вода, трябва да се почисти оръжието, имаме достатъчно  боеприпаси.. Необходим ни е  нови портогалски и френски флагове.

Довечера ще доуточним маршрута. На работа, дарлинг.

МиниКупъра сякаш си знаеше пътя, изръмжа доволен след митницата, тихичко спира пред суперите, изчаква мълчаливо. А ние с Джейн бяхме в разгара на покупките си . От щанда за конфекция хареса две еднакви  по цвят и надписи блузи с дълъг ръкав

- Това е за нас  нодарък - усмихна се тя - В океана е по-хладно

Накупувахме още подаръчета, касети с портокали, лимони, мандарини, няколко бутилки испанско вино...

Дали МиниКупъра събираше малко или ние бяхме напазарували много, но ми се стори препълнен, ами нали трябва да минаваме митническа проверка., ако...

Служител погледна документите ни, махна с ръка и след малко бяхме пред къщи.

О, бедните ние, бяхме накупували стока като за сергия на квартален пазар. Отделяхме подаръците настрана, кашон кентчета бира и кола до вратата, виното до тях,  кашон бира в хладилника, двете бутилки вино, сирена, кашкавал, зеленчуци. Касетки лимони и мандарини до вратата, други до хладилника, работехме трескаво и безмълвно, сякаш някой ще каже ''Стига ви толкова''.

На края не издържах и прихнах да се смея

- Крием ги сякаш очакваме митническия служител да не е размислил и да ги конфискува

Джейн ме погледна, погледна и тя избухна в смях.

                 Вечерта седяхме около масата на балкона, оътново прегърнати, шепнехме си колко е хубав  светът, и колко малко му трябва на човек за да е щастлив.

Всичко бе технически готово, маршрут, начална точка, дата,, пристанище,... дата, пристанище,... дата.

Капитан, пасажер, имена , лични данни, фотокопия на паспорти,  оръжия, серийни номера, муниции, разрешителни.

И с папки под ръка сутринта с МиниКупъра замина за Администрацията, а аз се заех с проверка за врати , прозорци, щори, , заключвах, е уплътнения където трябва.Бях готов когато пристигна Джейн с радостна усмивка.

- Готова съм и аз , прееобличам се, ще дозаредим на другия кей гориво и вода,  и започване да товарим - и ме пощипна 

Справихме се бързо със задачите. Тя отмяташе в листовете, заслуша се в равномерната работа на двигателя на генератора. Заключих вратата на яхтата и подадох ключовете. Тя ги присви в дланта ми и я потупа.

                 Лежахме притиснати един до друг, изглежда от вълнение ли, от какво ли, но в момента не ни беше до интимни нежности. Дишахме едва-едва. Тишина.

Първите слънчеви лъчи вече галеха лицата ни. Докоснах нежно спящата Джейн по голото рамо, тя само в просъница се поразмърда..

- Капитане мой - шепнех в ухото й - Не е ли време да ставаме и да отплаваме

- Нее. искам още малкоо - мързеливо се изтегна тя - За къде бързаш, толкова е раноо.

В отговор галех рамената й, целувах лицето, гърдичките й,... коремче, пъпчето.. Тялото й се извиваше към мен. Ръцете й вече  шареха по гърба ми, по хълбоците.

Телата ни се вплетоха и намериха.Стенехме в любовен захлас, отдадени на нежностите..

Малко по малко учестеното ни дишане и биенето на сърцата ни се успокоиха.. Гледахме се щастливо.

- Пит, наистина вече може да се каже, че е време да тръгваме.Готови сме с всичко, нали

- Да Джейн, само ще затворя тези прозорци, хладилниците за почистени и изключени, колата е прибрана в гаража.

Заключваме входната и пътна врати, и попътен вятър.

                Хванати за ръце като безгрижни хлапета вече бяхме пред ''Виктирия ''.

следва...