Не остана време да се полюбувам на красивото ранно утро.
- Пит, ела горе при мен - прозвуча в слушалката на ухото ми
Ей, тая даже и не отрони''ако обичаш'', хайде няма време за остроумничене моряко, няма време за излишни любезности, няма време за нежности. Море е това.
- Джейн...
- Момент само да попълня дневника, да вдигна платната, автоматично ще управляваме , нали - намилаше тя през усмивка
Ох, както се е навела над дневника,... прекрасна гледка се открива в деколтето, ау и белият панталон как се е опънал, отзат очертавайки бедрото й.. Я по -сериозно бе моряко, стига си мислил за глупости.
- Мдаа, точно - не слизаше усмивката от лицето й - Да си пожелаем попътен вятър, започваме ли.
- О да - ухилих се доволно и пристъпих към нея
Джейн въобще не обърна внимание на това, заета с грижите си вероятно.
- Първо трябва да облечем неопреновите костюми, маратонки, шапки и колани, ще ни е по-удобно от една страна, а от друга така съм го възприела. После ще те запозная с яхтата, нали обеща да ...