Отново обичайните задължения на Джейн, поглед по замрелите в очакване уреди, преглед на съобщения и отговори, записки в дневника и ''тефтера''.

Минах покрай уредите на горивомер и водомер, могат да се допълнят.

- Джейн, може ли да допълним гориво и вода, но ми се струва, че по-ефтино ще е в Ираклео Крит, нали все пак Кипър е друга държава, а Крит си е 100 % гръцко. Проверих цените по интернет с Бритиш петрелиум е най-ефтино в Крит.

Тя ме изгледа любопитно, лека усмивка пробяга по устните й и кимна с глава.

Какво да й обяснявам за един българин, който казал '' Келипир има в тая работа...'', по-ефтино е.

- Мога ли да предложа още нещо, да тръгнем рано сутринта преди изгрев слънце,  за да можем по светло през деня отново да пресечем натовареният участък от маршрута,т.е. корабите идващи и заминаващи за Порт Саид, Суецкия канал, и при попътен вятър до следобед ще сме го прекосили, освен ако не искаш отново да пием среднощно кафе и червени недоспали очи.

Тя погали ръката ми, лицето.

- Отлична идея, остава само да я реализираме. Да вървим да дремнем.

Налягахме на спалнята, прихванали дланите си, тишината ни е приспала..

               Сирена на кораб, ранно влизащ в товарното пристанище ни разбуди. Наскачахме набързо в неопреновите си одежди, навлякохме и оранжевите якета  със светлоотразителни ленти по кръста и маншетите, и изприпкахме по стълбата в каютата с уредите. В тишината се чуваше само работата на генератора. Тя погледна уредите, часовника си, записа нещо в бордовия дневник и се засуети около купчинката листове по ''тефтера'', гледа, обръща, хвърляше отново поглед ту по масата, ту към плота с уредите, ровичкаше отново.

- Какво търсиш - попитах ей така

- Листа с координатите,къде ли съм го напъхала - рече тя малко ядосано

- Аз такова, видях че лист е паднал на пода, не му обърнах внимание, смачках го и го хвърлих в торбата за хартиети отпадъци. Това ли имаш впредвид - извадих смачканият лист хартия, изгладих го и подадох.

- Ей, Пит, оставаше с него да запалиш и барбекю на борда, та да се видим в чудо. Това е. Ох, добре че нямахме барбекю...

Сякаш искри изкачаха от очите й. Сгазих лука още от сутринта.

Двигателят вече работеше.

- Пит, готови сме, откачи въжетата от кея, прибери мостчето,... после въжените топки - чувах в слушалката на ухото си и изпълнявах.

Яхтената ни сирена прозвуча, минахме покрай фаровете на яхтеното пристанище.

Пред нас вода и все още тъмна нощ.

Тук -там страхливо проблясваше някоя звездичка.

Монотонният ''глас'' започна своята проповед, курс, температура на въздух, вода, влажност, скорост на вятъра. Носовият прожектор осветяваше напред водата.

- Пит, къде си - прозвуча в ухото ми - Ела при мен

- Зад теб съм , Джейн - промълвих в микрофона

- Ела да те накажа за постъпката ти - придърпа ме към себе си и ме целуна - Пакостнико,немирнико

Бърбореше тя поемайки си въздух между целувките. Изглежда ми се размина.

- Джейн, да ида да направя кафе, закуска, филийки с масло и конфитюр - виновно предложих

Тя кимна с глава, загледана в уреда за скорост на вятъра, извърна се, драсна отново нещо в дневника, вторачи се в светлината на прожектора опипващ тъмнината,

          Не трябваше да проявявам самоинициатива, много бързо взех да се правя на важен и на разбирател, че и радетел за подреденост на яхтата. Засмях се на ум, ами така е, всички питат и се учат, само българина не пита, защото се ражда научен.

Платната вече бяха вдигнати и издути от вятъра. Ноща бавно бе започнала да отстъпва, хоризонта напред светлееше.

Бавничко се заизкачвах нагоре с табли в ръце.

- О, румсървиза пристигнал, както съм гладна и тебе ще изям - смееше се тя отново приятелски

Милата тя, размина ми се, но трябва да съм по -внимателен и да питам. Ако бях направил това при други обстоятелства, не ми мърдаше някакво наказание.

Закусвахме и се шегувахме.

- Джейн, ще разрешиш ли да оправя и почистя спалното, салона, после да прегледам отново оръжието. Нали ги почистих преди дни, но сега сме в открито море и отново трябва да се почистят, предният път желатиновите торбички бяха влажни.

Тя ме погледна насмешливо, ааа, така смяташ само така ли да изкупиш вината си, и пламенните й устни се залепиха за моите.

За колко се оправя едно легло, изпънах двете калъфки, подредих разхвърлените дрехи и отново горе. Прибърсах пушките, оптическия мерник, прегледах и подредих пълнителите, кутии с ловни патрони, после сигналния пистолет и ракети, оправих като че ли килната на една страна малката аптечка до него. Бях готов.

- Пит, ще сляза за малко долу, би ли наблюдавал уредите и хоризонта.

Каква чест само, си помислих, вече съм и помощник капитан. ''Гласът''равномерно рецитираше, радарът премигваше онемял, оглеждах с бинокъла важно-важно светлия хоризонт. Появиха се делфини и радостно скачаха встрани от яхтата. Красота. Със затаен дъх  наблюдавах причудливите им скокове из водата.

- Пит, закъснях ли - стресна ме гласът на Джейн - Трябваше ми по-вечко време за да се оправя. Е как е при теб

- Имаме си компания, делфини, виж как скачат наоколо, иначе на хоризонта нищо.

- О миличките, цяло стадо са, ще ги отбележа в дневника и ще снимам.

Погледна часовника си и записа в дневника събитието, фотоапарата й защрака. После с бинокъл в ръка обходи хоризонта, застоя се за миг-два в една точка.

Радарът вече писукаше с откритието си. Съвършенство на техниката.

- Пит , вземи другият бинокъл, виждаш ли нещо

- Даа, изглежда товарен кораб

- О,  и след него още две точки, наистина пресичаме корабното трасе.

Корабът вече ясно се виждаше с просто око.

Пръстите на Джейн уверено тракаха по клавиатурата на лаптопа '' Привет на капитана и екипажа от

'' Виктория'', пътуваме по курс, последваха цифри, за Ираклео, Крит. Приятно плаване по курса ви.

С поздрав капитан Джейн Съливан ''.

След 3-4 минути получихме отговор и продължителния звук на корабната сирена.

Джейн излезе на палубата, изпъна се като офицер и отдаде чест.

Ту-ту-туу, отговори й корабната сирена.

За четери-пет часа , същото се повтори с други седем кораба.

Радарът после показваше още четери точки на едрана си, но те бяха вече по-далеч от  курса ни..

Два контейнеровоза идващи зад нас, също ни поздравиха със сирените си и  всеки продължи по курса си встрани от нас.

Джейн оглеждаше отново с бинокъл хоризонта, поглеждаше празния екран на радара..

Спогледахме се и въздъхнахме облекчено.

           В далечината се появи остров Крит.

По зеленчуковите квартални пазари из Атина, най-много клиенти имаха сергиите с надпис '' От Крит е...'', '' Произведено в Крит''.И  наистина предлагаха много и разнообразна продукция, от маслини , лимони портокали, до малки банани и трева. Даа, истинска трева тученица и щир, а за достоверност и атракция мъжете -продавачи бяха с плетени черни шапчици и запасани с нещо като престилка. Жени-продавачки ли, в народна носия ли, да, ама  друг път. Жена няма място на пазара, за да не я заглеждат чужди мъже. Ами обичаи от едно време, ама ги спазват най-ревностно.

Акостирахме, привързах яхтата за кея и свободни като гларуси и чайки, вървяхме по калдаръмените улички на Ираклео смесени с туристи или атиняни по-рано избягали от  бетоновата и асфалтова джунгла на големият град. А в псаротаверната, ресторантче с рибени деликатеси, ни сервираха ястия в чинийки, тавички, чашки узо и големи чаши бира, меню като за пет човека.

Джейн се учудваше на шапчичките и престиките  на сервитьорите, и защо са само мъже, няма ли жени на този остров. Как да й обяснявам  за някакви традиции от миналото.

         И  докато Джейн прегледа Емайли, оправи тоалета си в банята, аз съм заспал, уморен от днешните емоции. Не съм в усетил и кога се е изнизала от спалнята.

Поспаланко, а уж аз съм юнгата и трябва да съм станал първи.Каква е тази леност у мен, да вземе един аспирин тайно от Джейн , за да се осиферя малко. Кой пак е разбутал и аптеката -майка, уж всичко си е на мястото, а разбутано. Аспирин, чаша вода.

Горе Джейн с тениска с надписи, с ластични дънки, съсредоточено отново пишеше.

Покашлях се за да напомня за себе си.

- Джейн, много работиш, ние българите имаме за всяко нещо'' мъдра '' мисъл, ето '' От много работа гърбав ставаш, но не и богат '', Ако разрешиш, ще дозаредя с гориво, после с питейна вода и от лаики-пазара да попълня запасите от плодове. Тук са най-хубавите маслини и смокини.

- Пит, оставям на теб дозареждането, а аз през това време ще се опитам да свърша някоя работа

Е, то лаики-пазара е досами кея. Отрупани и подредени маси с най-различни ципруси, картофи всякакъв калибър, червени репички, моркови, домати и краставици, едри чушки, тенекии с различни видове маслини. Изобилие от всичко. Всичко, но няма трева, тученица и щир.подсмихнах се леко, ами който иска трева, ей го полето, отиваш и пасеш, пардон , береш.

Продавачите винаги слагаха по едно-две парчета в повече, нарамих се с пълни  найлонови торби, торбички, като подвижна разносна търговия. Притичвах до яхтата, оставях ги, отново на пазара. Все нещо ми харесваше и купувах.

Такаа, свърших с продуктите, остана най-важното гориво и вода.

Кой може точно да ме упъти, завъртях се като пумпал край кейовата уличка. Хотел, кафене, таверничка,... отново кафене, под сянката играещи табла и зяпачи, дядовци с броеници.

Ето го периптора, отрупан с вестници, дребни стоки, хладилници за сладолед, бира и безалкохолно, той знае всичко.

- Добър ден кирие - поздравих - Пътуваме с една яхта от Атина и Родос

- Ахъъ - отвърна той, сякаш знаеше от къде идваме

- Може ли да ми кажете как да заредя с гориво и вода - попитах собственика-продавач - Нали трябва да се връщаме обратно.

Човекът ме изгледа добродушно

- Това е най-лесната работа, чакайте малко - рече и набра някакъв номер - Йорго, къде си педи му,... аха, трябва да дойдеш до периптора с камиончето с гориво,... тук, тук на яхтеното е. Добре, чакаме те. Готово, до 15 минути е тук, пълнил в момента на бензиностанцията.

             Поразгледах се по другите яхти, после площадчето, сградите наоколо, естественият вълнолом от каманаците надвесени над водата. Прекрасно място, но да минаваш като  турист от тук, все пак е остров, да ама отпред е с изглед към Европейския бряг, а зад него е водният път към Суецкия канал, пътят   към широкия свят...

следва...