Лудият
„ Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато където и кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари,
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда,
защото макар да е жилаво злото
в човека все пак побеждава доброто!”
От двадесет години живееше по прашните улици на малкото крайморско градче. Всяка сутрин с благоговение наблюдаваше първите лъчи на слънцето, току-що потеглилите платноходки, отварящите се чашки на петуниите. Гледаше и се усмихваше. Ей така, без причина. Наричаха го Лудият.
Животът на бездомника не беше лек. Нямаше дом, нито семейство. През зимата му беше най-тежко, защото окъсаните кашони и няколкото пласта вестници не топлеха добре слабото старческо тяло. В най-студените нощи една добра жена, вдовица, го прибираше в мазето си от милост. За благодарност той ù помагаше с каквото може – купуваше хляб, подреждаше нацепените вече дърва в порутената барака и ù правеше компания с беззъбата си усмивка.
Все така го п ...