- О, да! Грип. Просто вър-апчюх-ха! - Кейтлин извади поредната носна кърпичка от бързосмаляващия се пакет и отново се зачуди как може идиотът Бърни да дойде болен на лекции в понеделник и уж "неволно" да я зарази. Беше изкарала целия ден като труп, разхождащ се по коридорите на университета, и не беше сигурна колко добре беше разбрала лекцията на професор Хопланд по философия. Глупавият грип беше смазал, сдъвкал и изплюл плановете ù за петък с Лина, затова стана и реши да ù се обади и да ù обясни ситуацията. Подсмърчайки, обу пантофите си и се довлачи до телефона. На екрана мигаше изпуснато съобщение от Атланта. Майка ù ù беше звъняла 3 пъти. "По дяволите!". Беше забравила за уговорката да ù се обади. Бързо взе телефона и прослуша оставените съобщения. След като изслуша паническия глас, набра номера и на третото прозвъняване майка ù вдигна.
- Кейти, миличка, какво се е случило? Защо не ми се обади? Оставих ти три съобщения! Божичко, колко се притесних. Да не би в Лондон да е станал апо ...