6 abr 2006, 23:04

Лудост

  Prosa
1.5K 0 0
1 мин за четене
След като разбра, че всяка грешка в живота се заплаща рано или късно, осъзна, че
никой не може да бъде вечно щастлив. Щастливите дни нямаха край, когато тя беше
с него, той беше смисълът и' на живот. Боготвореше го, а и той нея. Но след
време и' омръзна. Започна да се среща и с други, избягваше го, а по-късно го
изостави. Самата тя не знаеше колко на брой бяха партньорите и', интересуваше я
единствено, че и' е добре, че се чувства желана и най-важното - щастлива. Докато
не стигна до онзи ден, когато лежеше сама на леглото в болницата и чакаше да
умре, броеше ударите на сърцето си и се питаше кога ли ще спре. Спомняше си
единствено него, единственият, който е обичала истински, а беше постъпила така
детински. Усети, че и' прималява, знаеше, че смъртта предстои. Лишена от
възможността да говори и да пише, тя се чувстваше виновна повече от всичко на
света. Краткият и', но пълен с преживявания, живот преминаваше като на лента.
Толкова копнееше да се върне назад и да го обича и обича. Беше направила грешка,
която и' костваше всичко, дори живота и', беше болна от спин и умираше. Отиваше
си, знаейки, че някой я е наказал за деянията и', изтръгнал е душата и',
оставяйки в нея само празното чувство любов, а може би и голяма доза лудост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...