ЛУННАТА СОНАТА
"В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна... "
Д. Дамянов
Да,аз обичам изкуството, но бог не ме е дарил с талант да създавам изкуство. Тиха и скромна любителка, ей така, за отдих, за себе си, да утоля ненаситния глад на душата и сърцето за красота. Наглед аз водя скучен и еднообразен живот, но никой не знае, че имам таен свят на мечти и поезия... и свят, в който звучи музиката на Бетовен. Това е моят истински и пълноценен живот.
Прибирам се от работа, клиентите днес ми дойдоха в повече, бързах да си ида и с чаша чай да се отпусна в обятията на магията от музика на Бетовен, Верди, Гершуин...
Заваля, спусна се и студ. След прекрасната есен, нормално е да вали, да е студено. Бързите ми крачки се сляха със скимтене. Обърнах се - едно малко кученце, мокро и премръзнало, тичкаше след мен. Спрях се - спря се и то и ме погледна с молещи, тъжни очи. Тръгнах - и то след мен... така стигнахме до моя вход. Отворих вратата и се качих по стъпалата ...