Лястовичето

Дядо Коледа беше доволен. Празникът мина. Подаръците бяха раздадени. Елените вече сънуваха полета над Земята. Джуджетата спяха. Вече можеше и той да се приготви за заслужена почивка. Тогава чу чукане на прозорчето. Имаше някой отвън. Кой ли ще е в този късен час?

Дядо Коледа отвори и на ръката му кацна малко, премръзнало лястовиче.

- Ти пък откъде се взе? Загуби ли се, миличко?

- Че се загубих, загубих се. Нали всички ята летят с водач, а аз летя самò и нямам водач, летял съм в обратна посока, както разбирам. Но не съжалявам. Не съм получило нищо за Коледа, като подарък например.

- Е, стопли се и ще получиш цяла купичка със зрънца. - весело му каза добрият старец - Ще ми разкажеш и за патилата си. Знаеш, че си лястовиче, нали?

- Не зная. Нямаше кой да ми каже. Всички птици един ден бяха отлетели. Не забелязах кога. Нали никой, никога и мен не забелязваше. Бях толкова малко и без майка... - тъжно, много тъжно говореше лястовичето.

- Отсега ще е добър и весел животът ти, щом си тук. - утеши го дядо Коледа - Сега си почини. Имам за тебе къщичка. Разполагай се. Лека нощ.

Сутринта ранобудното птиче, нали лястовичките са едни от най- ранобудните птици, запрелита над джуджетата и те се събудиха. Малко сърдити се събудиха, но като видяха кой е виновникът, се развеселиха.

И така, всеки ден лястовичето будеше дома. Пееше песните си. Радваше с присъствието си всички.

Един ден попита дядо Коледа:

- Как ще разбера кога започва пролетта? Трябва да се върна там, откъдето тръгнах. Трябва да дочакам ятата лястовици.

- Ще разбереш. Не се тревожи за това. - усмихна се старецът - Слънцето ми известява това винаги. Изпраща ми лъч и разбирам, че трябва да ускоря приготовленията за Коледа. Така, че няма да закъснееш. Ще пристигнеш навреме.

Времето минаваше бързо. Слънчевият лъч дойде. Блесна толкова силно, че цялата къща огря. Тъжно беше на всички, че ще се разделят с лястовичето, но се и радваха за него. Нали щеше да намери своите? Пък и свой дом да изгради. Да отгледа потомство. Дядо Коледа и джуджетата имаха своите занимания, но то щеше да им липсва. Много щеше да им липсва. Обичаха го.

Птичето се сбогува и полетя.

- Лек път, приятелю. Не ни забравяй! Лек път...