6.

Лежах под същия чадър, както бе пожелала Светла и наблюдавах плажната ивица, която с всеки ден все повече оредяваше. А това не можеше да не радва окото ми. Никога не съм бил привърженик на утвърдените разбирания, че морето е задължителна дестинация за лятото, а ски курорта за зимата. Това стереотипно мислене кара хиляди и хиляди да създават керваните по пътищата в една и съща посока, в зависимост от сезона. Да им се чудиш, как като заменят блъсканицата и истерията по местоживеене, през работната част от годината, с тази на съответния курорт, успяват да запазят психическото си здраве. Разни хора, с разни идеали, както е казал Алеко. Стадното мислене и поведение е част от развитието на човечеството. Включих таблета, за да изляза от Философската стая, където преседях последния един час, явно като реакция от снощните бурни преживявания. Имаше едно съобщение от Маргарита, без текст, със снимка на Александровия мост над Сена, придружена със смеещ се емотикон. Стана ми много приятно. Реших да си набележа местата, които да посетим и се зарових в нета. Открих един много приятен пътеводител за местата в Париж, посетени от наш сънародник, описани простичко и занимателно. Хареса ми и го свалих на диска за да го коментираме, когато обсъждаме маршрута. Повечето от описаните места бях отметнал в онова лудо пътуване, но имаше две-три, които събудиха интереса ми и заразглеждах придружаващите фотографии.

- Къде пътуваш? – надвеси се Светла над мен, появявайки се от нищото.

- Из Париж. – отговорих на целувката ѝ и отстъпих част от сенчестата територия.

- А защо там? – настани се тя до мен, взирайки се в таблета.

Казах ѝ за обещанието, което дадох на дъщерята, преди да пристигна и нетърпението, с което очаквам това пътуване.

- Разкажи ми за нея.

Малко ме изненада желанието ѝ, но започнах с увлечение единствената тема, която събуждаше само позитивни емоции. Споменах бегло онези мъчителни години на детството ѝ, когато нямах достъп до нея и се разпрострях на следващия период, когато вече опознали се, тя ме накара да почувствам, че ролята на самотник в съвременния свят, не е най-добрият избор. По някое време се усетих, че приказвам вече доста дълго и млъкнах. Светла също мълчеше, опряла глава на рамото ми. И неочаквано изстреля един въпрос, който ме завари неподготвен:

 - Калине, аз стара ли съм вече за майка?

Близо минута мълчах като студент, паднал му се въпрос от пренебрегнатата част на конспекта.

- Господ е създал жената, с цел продължението на човешкия род. – извиках на помощ философията. – Глупаво е да говоря от името на нежния пол, но мисля, че за огромната част от него, майчинското чувство е дар, с който жените чувствително ни превъзхождат. Едно дете променя света им, променя характера им, извисява ги до пиедестал, който достигат само надарените да създават. Така че, въпросът за възрастта, стои дотолкова, доколкото възможностите от физическа гледна точка, имат някакви граници. А това пък за теб съвсем не се отнася, ти си далеч от тези граници.

Светла ме гледаше зяпнала, а когато свърших с неумелия си опит за обяснение на един толкова сложен въпрос, усмивка озари лицето ѝ, грабна ме за ръката и ме задърпа към водата.

- Хайде, философе, да се охладим, докато не си започнал да пишеш трактати по темата.

- Само ако обещаеш да не ме зареждаш отново със солена вода. – тръгнах покорно след нея.

Този път не пресякохме линията на шамандурите. Но не мина без нейните закачки и въпреки, че бях подготвен, част от Черно море отново напълни вътрешностите ми. Върнахме се изтощени и заехме хоризонтално положение под не толкова жилещите вече следобедни слънчеви лъчи. Лежах и не смеех да си пожелая нищо, за да не разсърдя отново съдбата и да разваля магията, действаща от снощи.

- Калине, имам една молба. – проговори легналата с глава върху корема ми, Светла.

- Звучи заплашително. – промърморих през зъби.

- Стига де, не е толкова страшна.

- Ох, успокои ме.

- Ти нали ми подари два дни?

- Да, и декларирам, че бях в пълно съзнание.

- Искам да останеш и за уикенда.

- Светла, - изправих се на лакти и се взрях в сивите кладенци. – Винаги ли използваш „искам“, когато се молиш?

- Не винаги, но ако кажа „моля те“, има вероятност да ми откажеш.

Не можах да се въздържа и отпускайки се отново на пясъка, избухнах в силен смях.

- А какво ще стане, ако се съглася, а в края на уикенда поискаш една седмица?

- Тогава ще му мислим. – надвеси лице над моето чаровницата и продължи – Нали утре приключва резервацията ти?

- Така е.

- Ще бъдеш мой гост, в хотела. Утре ще изпратя Данчо да ти помогне с пренасянето на багажа и с настаняването. Кажи, че си съгласен.

- Кога го реши това нещо?

- Днес. Когато сутринта заговори за багажа, почувствах, че ако си тръгнеш, ще,  ще …

Така и не довърши изречението, а се притисна в мен и сложи глава на гърдите ми.

- Добре, предавам се. Макар че не ми струва много, защото успя да се настаниш трайно в съзнанието ми. А ангажиментите, за които спомена Ани?

- О, суматохата ще е днес и утре, докато настаня гостите. След това ги поема Танев, днес уговорихме всичко. Но тази вечер ще трябва да присъствам на вечеря в хотела, ще се съберат най-важните гости и няма как домакинът да отсъства. Ще гледам да се измъкна по-рано и ще дойда в бунгалото. Няма да ме оставиш да заспя пак на верандата, нали?

- Не искаш ли да те нося отново?

- Искам.

- Хитруша. – целунах я по челото и зарових ръка в косите ѝ.

Останахме така още около половин час, след което тя скочи и започна да събира багажа. Данчо, който и днес я придружаваше, но стоя през цялото време на бара, веднага тръгна към нас. Светла отиде да изплакне краката си във водата, а ние обменихме няколко приказки с момчето, когато в един момент чух:

- Господин Станилов изпраща поздрави и ме помоли да ти предам ако си размислил, че ще чака тази вечер при Диана.

Погледнах го изненадано.

- Значи ти си…

Но не довърших, защото Данчо сложи пръст на устните и тихо прошепна:

- Светла идва. Ще се видим довечера, ако решиш.

Разделихме се и аз поех към бунгалото, размишлявайки по предложението на Станилов. От снощи нещата коренно се промениха, така че отказът ми не изглеждаше вече толкова категоричен. Реших да отида на срещата за да чуя какво ще иска Станилов и от това ще зависи окончателното решение.

Пристигнах в „Кошарата“ малко преди 8 часа. Станилов беше вече тук, а компания му правеха госпожица Дамянова и Данчо. Асистентката бе сменила костюма с много приятна рокля, загатваща великолепно тяло и този път не носеше чантата за документи, но пък надничаше в бял смартфон с голям дисплей. Разменихме поздрави и се настаних на свободното място.

- Познаваш вече сътрудниците ми, - започна Станилов - затова няма да се представяме. Щом си тук, значи има промяна около теб и колегата, когото познаваш като Данчо, вече ни информира от какво естество е. Е, от теб зависи дали ще продължим делово или ще обсъждаме залеза.

- Доколкото си спомням, ти предложи джентълменско споразумение, като предложението съдържаше единствено желанието ти да се присъединя в издирването на втория ключ. Би било добре да чуя подробностите.

- Приемам отговорът ти като положителен, затова ще те запозная накратко със ситуацията и очакванията ми от теб. Разполагаме с информация и част от ключа за разшифроването ѝ. Втората част на ключа изчезна от полезрението ни и в момента всички усилия са насочени към издирването му. Анализът, който направихме с колегите днес и данните, с които разполагаме, сочат, че възможните похитители са изпратени от личността, която следя от дълго време. Да вметна, въпросният човек, името му е Руслан Иванов, пристигна тази вечер за срещата през уикенда и се очаква да бъде едно от главните действащи лица на сбирката. Кое ни наведе на тази мисъл? Установихме със сигурност, че използвайки солидни връзки и стимули, е успял да издейства излизането от затвора на онзи нелепо загинал младеж, известен ти вече от краткото ти гостуване в станцията на Барабов. Вероятно той е знаел местонахождението на предмета и това обяснява усилията на Иванов. Но тук съдбата се намесва и предметът попада в теб. Разбира се, Иванов не знае за твоето участие и вероятно е стигнал до предположението, че ключът е в следствените органи, разследващи катастрофата. Засякохме опитите му да се добере до информация от огледа, но е ударил на камък. И тук следват нашите версии. Допускаме, че Иванов е убеден, че предметът е в следствието и че този факт може да достигне до онзи висш служител, с когото се канят да търгуват. В този случай, той става много уязвим и усилията да си върне ключа ще му костват огромни загуби. И в този ход на мисли, решил е да изравни позициите, като нарежда на хората си да вземат предметът от сътрудниците на ченгето, без да подбират средства. Вярно, може да се стигне до скандал и да се охарчи малко повече, но ще намали значително загубите. Ако теорията ни се потвърди, очакваме откраднатият предмет да се появи в хотела и тук ти можеш много да ни помогнеш. Не мога да вкарам други сътрудници  в операцията, поради огромният риск да бъдат разпознати. Курортът вече се напълни с цивилни агенти, хора от подземния свят и какви ли не още, а Данчо не може да обхване цялата сцена. Докато ти, от утре вече, си личен гост на собственичката и ще удвоиш очите и ушите ни в това място. Какво искаме? Ако втората част на ключа действително се появи в хотела, трябва по някакъв начин да се доберем до нея за час-два, време напълно достатъчно нашите специалисти да се справят с дешифрирането. И поради причините, които изтъкнах, това може да се осъществи само с усилията на вас двамата. Свърших, твой ред е.

Задачата не беше с повишена трудност, като изключим неяснотите по придобиването на предмета. И не виждах нищо, което би ме компрометирало пред Светла. Щеше да е адски неприятно ако ме заподозре в използване на чувства ѝ  за постигане на лични цели.

- Съгласен съм. Ще участвам. Но да чуя и твоят ангажимент към нас. Въпреки отказа на Карамфилов, при нас соловите акции са признак за неуважение към съдружника и никой от двама ни не би допуснал подобно нещо. Затова говоря от името на сдружението ни.

- Разбирам те напълно. Виж, Калине, ние все пак сме организация с ограничен бюджет и аз не мога да обещая, че ще изпълня исканията ти, ако трябва да ви компенсирам с някаква сума.

- Не, не става дума за пари. Какво би казал, ако някога те поканя да изпием по бира и да се възползвам от осведомеността ти, за нещо, което би подпомогнало някои наши ангажименти?

- Е не можеше да го кажеш по-засукано – засмя се Станилов – разбира се, че нямам нищо против, стига да е в определени, разумни граници. Но малко ще е трудно физическото осъществяване, мисля че ти споменах, че съм счетоводител в малка шивашка фирма в Търново. Въпреки, че може да се намери решение. Ако вместо овехтялата ми физиономия, не предпочетеш определено по-приятната визия на госпожица Дамянова, чиято месторабота е много по-близо до вас.

- О, за мен ще е голямо удоволствие. Какво по-добро съчетание от полезно съдържание, в чаровна опаковка, каквато е главицата на госпожицата.

- А как би погледнала на подобни срещи Ледената царица? – неочаквано се включи в шеговития тон и самата Дамянова.

- О, мила госпожице, ние говорим за едно бъдеще, където няма яснота дали ще има Ледена царица.

Тримата ми сътрапезници се погледнаха, разменяйки иронични усмивки, а Станилов отново взе думата.

- Значи договорихме се. Сега, още малко работа. Както казах, в хотела с Данчо ще сте сами и няма да може да разчитате на външна помощ. Ако възникне благоприятна ситуация, ще решавате според обстановката. И малко информация. Снощи ти разказахме накратко за Танев, съпругата му и Бармана. Чуй сега нещо за Иванов и ако нямаш нищо против, няколко думи за собственичката на хотела.

Махнах ръка в знак на съгласие и госпожица Дамянова отвори твърдият диск в главицата си.

- Руслан Иванов, роден като Рустем Ибрахимов, в Борино. Сътрудник на бившата Държавна сигурност, с активно участие в преселническата сага на българските турци. Натрупва значително състояние от тези събития, а по време на демократичните промени, става член на партията, проект на бившите тайни служби, обявила се за представител на турския етнос, където намират убежище много негови колеги. Един от най-богатите в тази партия, с интереси в различни области и с район на действие в Югоизточна България. Основен партиен спонсор и организатор на гласоподаватели не само от този район, а и в европейската част на Турция. Преди три години, при разбиването на канал за доставка на бели робини за Гърция е осветен, като основен организатор на тази търговия, но успява да се измъкне. Оттогава го наблюдаваме внимателно. Изключително амбициозен и ненаситен, от известно време работи активно за включване на Южното Черноморие в сферата си на влияние. Подозираме, че това ще е основната тема на тази среща. Може би, ако не беше гафът с ключа за дешифриране, това вече щеше да е факт.

- Между впрочем, - прекъсна я Станилов – ти видя децата му при Барабов. Онова момиче и момчето, окичени с тенекиени висулки, които дойдоха с Язовеца.

- О, гледай ти. – изразих учудването си.

- Да, не е за вярване, но трябва да ти кажа, че в това семейство поговорката за крушата и дървото не е в сила. Ще имаш възможност да го видиш на живо, затова няма да те занимаваме сега с портрета му. Продължавай, Дамянова.

- Светла Соколова, известна като Ледената или Снежната царица, заради рядката поява на усмивка на лицето, особено след смъртта на съпруга ѝ, и взискателното и твърдо отношение към подчинените. Съпругът ѝ, с част от водолазната група, се включват активно в нерегламентирани доставки по море на контрабандни стоки. Купуват място тук и построяват хотела, който със силната подкрепа на Танев се превръща в неутрална територия, където се срещат и решават всички спорни въпроси помежду си отделните групи, действащи по южното Черноморие. Няма данни за нейно участие в каквито и да е събития, свързани с подземния свят, но е била в течение на дейността на водолазната група. Има силно влияние в структурите на местната власт и уважението на групировките, заради твърдо спазвания неутралитет. Отказва да оглави дейността на водолазите след смъртта на съпруга си и групата се разпада.

- Е, мисля, че вече имаш представа за хората около теб, Калине. Само две допълнения: действително очакваме опити за преразпределение на териториите и може би в тази връзка, Танев е наел Бармана. Това теб не те касае, но все пак имай едно наум, да не се окажеш отново случаен участник в някаква случка. И второто: съпругът на Соколова е нападнат, когато са били заедно под водата. Човекът или хората, извършили убийството, явно са били професионалисти, защото тя е разбрала едва когато го е видяла с прерязано гърло да лежи на дъното. Можеш да си представиш какво е изживяла. Дали поради изживения шок или друга причина, не е направила опит да търси убийците му, въпреки сериозните възможности, с които разполага. По това време, с наша помощ, МВР залови сериозна пратка край тези брегове. Допускаме, че това е причината за наказателната операция, но няма доказателства в тази посока. Ако имаш някакви въпроси, на разположение сме.

- Не, засега това е достатъчно.

- Добре. Е, да обърнем внимание и на менюто. Данчо, ще се заемеш ли?

Момчето скокна сякаш само това чакаше. След малко се появи заедно с Диана, която буташе една отрупана с чинии количка. Наредиха ястията, а аз отново бях почетен с разкошна салата, забъркана от леля Лина. До края на вечерята не проговорихме повече по делови въпроси, но със Станилов си намерихме отлична мишена за безобидни шеги, в лицето на госпожица Дамянова, която отговаряше с непрекъсната смяна на тоналностите на червеното по лицето си. Прибрах се малко преди полунощ, минах през душа и седнах в дворчето да отдам дължимото на една пурета, в съпровод на изпълненията на вечния блусар Джон Майал и неговите „Блусбрейкърс“. Нечие нежно докосване ми даде да разбера, че неусетно съм задрямал. Нямаше кой друг да бъде, освен обсъжданата на вечеря царица. Устните ѝ не позволиха на въпроса ми да се появи в пространството, а много скоро плетеният фотьойл се оказа неподходящ за пълната изява на желанията ни. Преминахме на предназначената за това територия в спалнята и се отдадохме на страстите си. Малко изненадващо за мен завърши този първи за нощта сеанс, принуден от партньорката си да оставя мъжкия продукт в нея. Лежахме задъхани и изпотени, аз разперил широко ръце, а Светла сгушена до мен, с глава на гърдите ми. Случилото се извика някои не много приятни въпроси и след като си поблъсках главата, реших, че ще е най-добре да пия от извора.

- Светла, ще те питам нещо, но искам честно да ми отговориш. Става ли?

В отговор се чу едно утвърдително „ъхъ“, но почувствах как тялото до мен леко се напрегна.

- Има ли връзка между това, което ме попита днес на плажа и случилото се току-що? И ако има връзка, значи ли че гледаш на мен само като на донор?

Отговор не последва, само тялото ѝ се притисна по-силно към мен. Изчаках още малко и попитах отново:

- Искаш ли да ми отговориш?

Отново мълчание, но този път движението бе в посока към отдалечаване. Тя се настани по гръб на две педи от мен, продължавайки да пази тишината в стаята. По силата на неписаното правило, мълчанието потвърждаваше съмненията ми и това не беше никак приятно.

- Дори и да има връзка – чу се неочаквано в тъмнината – искам да знаеш, че ако това се случи, то ще е само от човек, когото обичам.

След това изстреляно признание, фигурата ми обърна гръб и зарови глава във възглавницата. От гледна точка на искреност, отговорът беше напълно задоволителен. Ледената царица бе решила да напусне света на приказките, откликвайки на природата си на земно създание. Бе потърсила и намерила подходящия партньор, но това вече не ме дразнеше, точно обратното, изпълни ме с гордост, че бях човекът, успял да стопи ледената ѝ  обвивка. В следващите минути използвах всичките си запаси от нежност, качество, което не е най-силната ми страна, за да върна настроението ѝ на равнището от началото на нощта. А до появата на новия ден, работихме усилено за добавяне на нови аргументи към молбата ѝ,  отправена към съответните небесни покровители, ако разбира се, използваше този начин на общуване с тях. Слънцето, надникна през прозореца и ме завари все още буден. Внимателно се измъкнах от леглото за да не събудя притихналата царица, облякох екипа и хукнах към плажа. Съкратих малко гимнастическата програма, тъй като се появиха първите посетители и промених трасето на заключителното бягане, минавайки през фурната за пресни кифлички, а от кафенето до нея, добавих сутрешната доза черна напитка на Светла и разбира се, кола за мен. Когато се прибрах, тя още спеше, затова се настаних в задното дворче. Имаше върху какво да поупражнявам мозъка си, но се чудех с какво да започна. И предстоящото дебнене на елипсоида, и среднощното уведомление, че съм избран за участник във Великото тайнство, бяха теми, които заслужаваха сериозен размисъл. Но не се наложи да правя избор, защото появата на Светла, предпочела този път халата ми, натисна бутона за пауза. Почти в сомнамбулно състояние, тя се настани във фотьойла и отвори очи едва когато първите глътки кафе достигнаха стомаха ѝ. Нахвърли се на кифличките, дарявайки ме с благодарствен поглед и благоволи да проговори едва когато в плика остана една единствена.

- И аз тичам сутрин, защо не ме събуди?

- Помислих си го, но не видях да носиш екип със себе си снощи.

- Вярно, винаги намираш правилния отговор.

- Не винаги. Дори в повечето от случаите, отговорите направо бягат панически.

- Знам за какво намекваш. – сведе глава тя.

- Предположих, че има предвид снощната дискусия и се подготвих да отклоня разговора. Но не успях да се настроя на тази вълна, тъй като красавицата се премести върху скута ми, обгръщайки ме с ръцете си. Това го правеше не за първи път, сякаш съзнаваше, че този жест ме откъсва от земята и подобно на Антей, губя силите си.

- Калине, ти поиска да съм честна с теб и аз не искам да те разочаровам. – започна тихо тя, слагайки брадичката на рамото ми, с поглед някъде зад мен. – Въпреки краткото ни познанство, осмелих се да призная пред себе си, а сега и пред теб, че те обичам. Не знам какви са твоите чувства, ако имаш желание, ще ми кажеш. Онази нощ, когато си разказвахме житиетата, не събрах смелост да призная, че силно желаех да имам дете, но така и не се получи със съпруга ми. Той дори не пожела да направим изследвания за причините, които не позволиха това да стане. Не е отслабнало желанието ми, но си поставих условието, за което ти казах снощи. Казвам всичко това, за да те уверя, че няма да имам никакви претенции към теб, ако това се случи. Дори и никога повече да не се видим, ще остана с най-добри чувства към теб и няма да ти досаждам и да те преследвам.

Стоях изтръпнал и без дъх в стола, притиснал към себе си това създание, което съдбата изпречи на пътя ми. Сигурно трябваше да кажа нещо, да призная, че и аз съм с преобърната душа, че не можех да я погледна, без това да вдигне буря от чувства. Искаше ми се да се хвърля в сивите бездни на очите ѝ, да сложа цялото си съществуване в краката ѝ. Но думите ѝ блокираха всички разумни точки в главата ми. И мълчах като пън. От това вцепенение ме измъкна чукането на външната врата.

- А, това сигурно е Данчо. Казах му да дойде по това време. – скочи Светла и отиде да отвори.

Действително Данчо цъфна след секунди в бунгалото и прие да изпие една кола, докато аз стегна багажа. Светла се облече бързо и след като се разбрахме, че ние ще се придвижим с моята кола, грабна ключовете и хукна по задачи. Нямаше кой знае какво за прибиране, така че 15 минути по-късно се присъединих към момчето.

- Нещо ново по нашия въпрос? – попитах сядайки във фотьойла.

- Иванов зае апартамента над този, в който ще се настаниш, което е плюс за нас. Той пристигна вчера с две коли и четирима души охрана, без да броим шофьорите. Хората му дежурят в коридора по двойки, а шофьорите се редуват в гаража, при колите. Разбрах, че пазачите му са страстни покерджии. Това също може да се използва. След малко започва срещата и според Танев, очаква се сериозна битка. Интересното е, че за обслужването на участниците е определен да отговаря Бисер, който ще има възможност по всяко време да влиза и излиза от залата. Явно, Танев се подсигурява с верни очи и уши. Аз днес се договорих със Светла за свободен ден и ще шетам из хотела по нашата задача.

- Добре, аз какво мога да направя?

- Не знам каква програма ти е подготвила Светла. Времето до обяд е определено за настаняването ти, след което тя те поема.

- Да речем, че се появи елипсоида отнякъде. Имаш ли идеи какво ще правим?

- Никакви. Ако се появи днес, до края на деня, шансовете ни да оформим някакъв план са по-големи, защото утре пристига човекът от Вътрешното министерство, който ще се срещне с Иванов. Доколкото разбрах, освен тях двамата, само Танев ще присъства на разговора.

- Да-а, няма да е лесно, но каквото сабя покаже. Да вървим да видим ще запали ли моят звяр.

Нямах никакви съмнения във възможностите на автомобила ми, защото състоянието на акумулатора бе една от най-важните грижи, които полагах за возилото. Натоварихме багажа и след 10 минути вече паркирах в подземния гараж на хотела. Асансьорът ни качи на първия етаж, а Данчо отвори вратата и ме покани в един доста просторен апартамент, с голяма тераса и изглед към Южния плаж. Отворих уста да изразя изненадата си, че апартаментът е обитаем, но Данчо ме изпревари:

- Настанявай се, това е апартаментът на Светла. Тя пожела да те доведа тук. Както виждаш, има много свободно пространство, не съм сигурен единствено дали и в гардеробите е така. Огледай го внимателно, защото този над нас е абсолютно същият. Не се знае дали няма да се наложи да го посетим, затова добий представа за мястото.

След тези думи, Данчо ме остави сам и аз се заех да проуча мястото, където ме доведе желанието на сивооката красавица. От малкото входно антре, се влизаше в огромен хол. Вратата на дясната стена водеше към просторна спалня, с изход към терасата. Имаше две врати в нея, едната отваряше пътя към малка баня с тоалетна, а другата – към помещение, представляващо гардероб и както правилно предвиди Данчо, натъпкан с дрехи, бельо и обувки. От хола, през врата на лявата стена се влизаше в едно не много голямо помещение и доколкото обзавеждането му подсказваше, това беше работен кабинет. От него се влизаше в друга баня с тоалетна, втора врата в която, водеше към входното антре. Терасата бе наистина огромна, с масивен парапет, много зеленина и обособен ъгъл за почивка, предпазен от слънцето с голяма тента. Не знаех къде да наместя куфара си, затова го оставих в хола, взех от хладилника кутия кола и се изправих пред секцията, където открих цял рафт с аудио дискове. Преобладаваха записите с класически джаз, но открих и някои неща, които зарадваха музикалната ми душа. Взех един диск на Патрисия Каас и се приготвих да го поставя в разкошната уредба, когато погледът ми откри един прашен диск, на обложката, на който се мъдреха „Бойс ту мен“. Това си беше изненада и веднага го заредих в уредбата, като извиках любимото ми парче „Краят на пътя“. Нямаше случай, когато слушайки това парче, романтичната ми натура да не реагира с настръхване и повишен адреналин. Включих се, според мен успешно, в припева:

„ Въпреки, че сме стигнали до края на пътя

Все още не мога да те пусна

Това е неестествено, ти принадлежиш на мен, аз на теб …“ ,

когато някой ме прегърна отзад и една нежна ръка затвори устата ми.

- Калине, какво е това? – прозвуча гласът на Светла в ухото ми.

Въпреки първоначалното сепване, успях да се обърна и попаднах в прегръдката ѝ.

- Опитвам се да помогна на „Бойс ту мен“ в любимото ми парче. – отговорих, целувайки я по челото.

- Не знаех, че притежавам този диск. Никога не съм го слушала. – взе обложката от ръката ми и я заразглежда. – Как се казва песента?

- „Краят на пътя“?

- Много е хубава, но нали не влагаш някакъв смисъл в избора ѝ?

Чак сега схванах и избухнах в смях.

- Наистина, като се замисли човек, има подтекст. Не, не, просто ми попадна пред погледа и не пропуснах случая да се почерпя. Иначе щях да избера „След всичко“ на Ал Жеро. – целунах я по върха на носа и избухнах отново в смях.

- Калине, защо ми говориш така? Искаш да се разсърдя ли?

- Не, недей, спирам. Признавам, неподходящ избор.

- Изборът ти е прекрасен, аз прекалих.

Малкото разминаване бе коригирано с няколко целувки, след което седнахме да обсъдим плановете за деня. По-точно, тя ме запозна с намеренията си, а аз кимах с глава. Отказвайки ми дори кратък таймаут за порция кола, Светла натири куфара ми под огромното легло в спалнята, хвана ме за ръка и държейки ме здраво, сякаш щях да хукна по плажа, затвори предната врата на колата след като се настаних, метна се зад волана и хукнахме да изпълняваме програмата.