Пътувах с Маргарита към Габрово. Вчера се обадих на майка ми, не бяхме се чували от лятото. Попитах я, може ли да им гостувам на Бъдни вечер. Мама отначало се притесни, обсипа ме с въпроси да не се е случило нещо лошо и трябваше да положа максимални усилия за да я убедя в обратното. Казах ѝ, че ще бъда с приятелка, да приготвят стаята за гости и това зарадва жената, която не можеше да повярва, че дъщеря им ще им гостува след толкова години. Тръгнахме рано сутринта. Беше наваляло през нощта, но пътищата, като никога, бяха почистени. Карах бавно и внимателно, от колоните звучеше омайващият глас на Даян Крол, а момичето на седалката до мен, си доспиваше. Човекът, който заемаше изцяло съзнанието ми от известно време, не само се настани трайно, но под негово влияние изникнаха и някои допълнителни навици. Единият от тях бе непрекъснатото слушане на музика, което доби ужасяващи размери. Подобно на него, вече чувствах страшна празнина около себе си, ако не звучеше някаква мелодия. Ето и сега, ...