Радиото, детството и прохладните керпичени стаи на село са свързани, а музиката е най-благонадеждната машина на времето.

Спомените са със смесен аромат на подправки и цветя, сено и влага от стара къща, в която живее много добра и много възрастна жена. Тя прави вкусна лятна супа от джанки с копър. Облечена е с вълнени дрехи и носи няколко забрадки, защото, въпреки горещината, на нея винаги ѝ е студено. В стаята ѝ има малко радио, а през пердетата влизат безгрижно лъчите на юлското слънце. Сестра ми отива да помогне, да почисти и помете къщата със сини прагове, да махне паяжините от прозорчетата, да изпере пердетата, да изтупа чергите, да поръси с вода и да освежи тясната пътека от градинската ръждясала порта, до старата дървена входна врата на къщата.

В големия двор има плевня, която отдавна не се използва за друго, освен за съхранение на събраното преди години сено от отдавна покойният съпруг. Няколко дребни пилета кротко се разхождат из двора и будят детското ми любопитство. Крилцата им са бели.

След освежаването на цялата къща, сестра ми и нейната най-добра приятелка си правят следобедно кафе. Смехът им е приятен и млад и ми изглеждат много красиви в тези шарени басмени роклички. От радиото се чува песента "Sunshine Reggae" - популярния хит от това далечно лято. Слънцето залязва бавно, чисто, равно прорязва цялата зеленина, като потапя селото в оранжева светлина, в която дребните мушици за миг стават видими, многобройни и златни, а пътят към слънцето - най-краткият път от началото до края на улица "Петър Берон".