Любимката на шефа
Тя беше невероятна – нежна и красива. Поне така си мислеха мъжете за нея, като я видеха. Жените пък й се възхищаваха, което беше някак трудно за вярване. И едните, и другите му завиждаха, когато излизаше с нея. Питаха го как я намерил, кога е родена, откъде идва, а той само се усмихваше и вдигаше егото си. Тя пък искаше да е непрекъснато с него и да се гордее с нея, въпреки, че го правеше рядко. Оправдаваше се с това, че е шеф, а като такъв му се полага повече. Излизаше и с други... Това сигурно я вбесяваше и наскърбяваше, но нямаше друг избор – беше се примирила с положението си и въпреки това всеки ден се надяваше да му се отдава напълно. Трябваше да не я изоставя никога, ама никога и за нищо на света!... Иначе се вбесяваше да виси дълго сама...
Тази сутрин отново тръпнеше в очакване. И когато той я погледна с умиление, тя се уви около врата му. Искаше да го докосва, да го гали и затова едва стигаше до кожата му, защото знаеше, че и коприната възбужда с нежния си допир, а тя умееше да го прави точно така. Завъртя се още веднъж около него и се плъзна някак си грациозно. Трябваше да го подлуди и да се наслади на всичко, но… Той я изпревари. Хвана я здраво с двете си ръце и грубо я стисна. Не я попита нищо… После я завърза и стегна възела около нея. Заболя я, но не издаде звук. Нямаше как. Не й стигаха възможностите. Дори не можеше да направи нищо. Предаде се и пак се примири с това положение. За кой ли път? Безсилна беше да стори каквото и да е… Остави се напълно на ловките му пръсти. Отпусна се уморено и сякаш увисна във въздуха някак си безжизнена, като си мислеше, че поне ще стигне до сърцето му, но… Той остави всичко така и тръгна, без да й обръща повече внимание. Беше приключил с нея. Нали беше негова! Друго не му трябваше. Имаше свои планове и бързаше много. Чакаха го и не искаше да закъснява повече. Все пак разчитаха на него и на друго място, и затова - не можеше да е само неин!...
Денят се очертаваше слънчев. Когато пристигна в офиса, секретарката го посрещна с думите:
- Добро утро, шефе!... Имате много красива вратовръзка…
Той се усмихна и не каза нищо. Видя голям зор с нея, докато я вързваше тази сутрин. А беше една от любимите му с невероятните си цветове и материя, а и пасваше на всичките му ризи и сака, като се сливаше с тях и ги допълваше…
Рая Вид
© Радка Видьова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хиляди благодарности на всички, които се спряха тук и прочетоха!
ЕЛ, радвам се, че те познавам и от друт сайт. Винаги си била мила, а аз възхитена от теб! Благодаяр за всичко!
Здравей, Наде! Благодаря за усмивката!
Привет, Антонио! Благодаря! Внимавай, аз така хващам понякога.
О, Жани! Ти ли си това? Радвам се, че си тук! Благодаря ти!
Добре дошла , Таня в моя свят на изненадите! Благодаря ти много!
Привет, Младене! Ще се вържеш сам, като не съм те виждала с вратовръзка. Е, сигурна съм, че имаш много, но са ти омръзнали възлите.Благодаря за коментара! Особено за хубавите силни думи! -
Ах тази вратовръзка! Върза ме и мен с нея, Рая! Слисан съм от умението ти в този вид разкази. Браво и светъл ден!
-
Разказче!
Изненадааааа
Поздрав, Рая Вид! -
направо не очаквах края поздрави от сърце
-
Разкази с неочакван край!!!
-
Усмихна ме.
-
Здравейте, приятели!
Радвам се, че ви харесват тези историйки. Благодаря от сърце!
Благодаря, Фоксче!
Благодаря, Таничка!
Благодаря, Еличке!
Благодаря, Доч!
Благодаря, Роси!
Благодаря, Майче!
Благодаря, Ивон!
Благодаря, Вал Герх!
Трогната съм от коментарите на всички! -
Красиво, интересно,
загадъчно и честно,
държите и така,
направо към мига... -
Много ми хареса!
-
-
Ха-ха.Виж ти. За момент си помислих дали не е домашен любимец тип питон(щото маца вече си мина реда)Браво!
-
Помислих, че е жена, а какво излезе накрая?
Неочаквано!
Това не всеки го може, Рая! -
Даа! майсторка си на разказите с неочакван край. Усмивка, Раичка!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Тази сутрин отново тръпнеше в очакване. И когато той я погледна с умиление, тя се уви около врата му. Искаше да го докосва, да го гали и затова едва стигаше до кожата му, защото знаеше, че и коприната възбужда с нежния си допир, а тя умееше да го прави точно така. Завъртя се още веднъж около него и се плъзна някак си грациозно."