Любимката на шефа
Тя беше невероятна – нежна и красива. Поне така си мислеха мъжете за нея, като я видеха. Жените пък й се възхищаваха, което беше някак трудно за вярване. И едните, и другите му завиждаха, когато излизаше с нея. Питаха го как я намерил, кога е родена, откъде идва, а той само се усмихваше и вдигаше егото си. Тя пък искаше да е непрекъснато с него и да се гордее с нея, въпреки, че го правеше рядко. Оправдаваше се с това, че е шеф, а като такъв му се полага повече. Излизаше и с други... Това сигурно я вбесяваше и наскърбяваше, но нямаше друг избор – беше се примирила с положението си и въпреки това всеки ден се надяваше да му се отдава напълно. Трябваше да не я изоставя никога, ама никога и за нищо на света!... Иначе се вбесяваше да виси дълго сама...
Тази сутрин отново тръпнеше в очакване. И когато той я погледна с умиление, тя се уви около врата му. Искаше да го докосва, да го гали и затова едва стигаше до кожата му, защото знаеше, че и коприната възбужда с нежния си допир, а тя умееше да го прави точно така. Завъртя се още веднъж около него и се плъзна някак си грациозно. Трябваше да го подлуди и да се наслади на всичко, но… Той я изпревари. Хвана я здраво с двете си ръце и грубо я стисна. Не я попита нищо… После я завърза и стегна възела около нея. Заболя я, но не издаде звук. Нямаше как. Не й стигаха възможностите. Дори не можеше да направи нищо. Предаде се и пак се примири с това положение. За кой ли път? Безсилна беше да стори каквото и да е… Остави се напълно на ловките му пръсти. Отпусна се уморено и сякаш увисна във въздуха някак си безжизнена, като си мислеше, че поне ще стигне до сърцето му, но… Той остави всичко така и тръгна, без да й обръща повече внимание. Беше приключил с нея. Нали беше негова! Друго не му трябваше. Имаше свои планове и бързаше много. Чакаха го и не искаше да закъснява повече. Все пак разчитаха на него и на друго място, и затова - не можеше да е само неин!...
Денят се очертаваше слънчев. Когато пристигна в офиса, секретарката го посрещна с думите:
- Добро утро, шефе!... Имате много красива вратовръзка…
Той се усмихна и не каза нищо. Видя голям зор с нея, докато я вързваше тази сутрин. А беше една от любимите му с невероятните си цветове и материя, а и пасваше на всичките му ризи и сака, като се сливаше с тях и ги допълваше…
Рая Вид
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Видьова Всички права запазени
Изненадааааа
