Толкова често чуваше „обичам те” „липсваш ми много”, не мога без теб”, все думи, непонятни за него, той реши да си „открадне” една „землянка” и да я държи в плен докато не му ги обясни, ама съвсем да му стане ясно, знаеше само, че първо се говори за някаква „Любов” и веднага се изсипват непонятните „обичам те... липсваш…”
Не беше трудно да го стори, само дето тази много странно заговори. Казва – поетеса била, но после ще я пита, какво пък значи това. А тя говореше тъй някак танцувално – нее… в края думите звучаха музикално... Ех това „наречие” съвсем е непознато – дано не се окаже скучновато...
Любовта не е „Обичам те!”
Не е и „много, много те обичам”
И „Липсваш ми” не е.
„Без теб не мога” също – не.
Любовта е грижа, сърцесвиване;
за другия мисъл преди заспиване.
Дали е оцелял след разболяване;
за него – първото ни позвъняване.
И Страх е Любовта – от тръгване –
(нейното, така капризно хрумване – ...