Любопитен "инопланетян"
Толкова често чуваше „обичам те” „липсваш ми много”, не мога без теб”, все думи, непонятни за него, той реши да си „открадне” една „землянка” и да я държи в плен докато не му ги обясни, ама съвсем да му стане ясно, знаеше само, че първо се говори за някаква „Любов” и веднага се изсипват непонятните „обичам те... липсваш…”
Не беше трудно да го стори, само дето тази много странно заговори. Казва – поетеса била, но после ще я пита, какво пък значи това. А тя говореше тъй някак танцувално – нее… в края думите звучаха музикално... Ех това „наречие” съвсем е непознато – дано не се окаже скучновато...
Любовта не е „Обичам те!”
Не е и „много, много те обичам”
И „Липсваш ми” не е.
„Без теб не мога” също – не.
Любовта е грижа, сърцесвиване;
за другия мисъл преди заспиване.
Дали е оцелял след разболяване;
за него – първото ни позвъняване.
И Страх е Любовта – от тръгване –
(нейното, така капризно хрумване –
помним как внезапно е нахлула)
обувки за пътуване да не е обула.
Тя е шепот, нежна дума. Тя е Тя!
Тази дето не бере за никого цветя –
едничко цвете не стои в букет –
най-крехко е разцъфнало сред лед.
Любовта е земеделец – без градини.
Не сее и не жъне, но бере. С години!
Не мери – не казва „дай, за да ти дам”,
но „държи цена” – „сърце за грам”.
Тя е неграмотна. Не пише, не чете,
Подписва с отпечатък. И си е дете –
все е ненаучена, ала не преписва –
винаги е бял и чист пред нея листа.
Разхожда ни се гола във очите.
Безцеремонна – пет пари не дава,
че оставя стъпки във съдбите –
и от алкохол по-бързо тя се изпарява!
Море – по-солено от „соленото”, без бряг.
И лодка е, и е моряк; пристанище наколно –
задомява се сезонно. Мъничка съвсем вълнà
сред другите, ала сама застава пред бурите.
Любовта ли? Ами тя е буря, пожар и стихия;
речна перла, ръбата, ако я имаш – пази я!
Но и светла, восъчна капчица мед; звук от жужене
на пчела след роене, целуваща цвете, обвито в лед.
Абе как да ти кажа – все ме разпитваш.
Ужас е! да няма на кого да липсваш...
– Любовта е Ужас?!
– Ами да! Равна на ужаси два.
Навярно вече разбра?
– Да. Любовта е Света.
– Не. Светът е…
– Казах Света – като Светица.
– Аха, вече разбрах.
– Да, светът е тъмен, а тя е Свещица.
– Хайде, пусни ме сега – уж питаше за Любовта, а научи всичко за Света.
– Добре, но утре пак ще те открадна, ако на друга неизвестност аз попадна.
– Ако си разбрал какво е Любовта, то няма друго да си струва да се знае на света.
– Може пък и да ми липсваш, и без тебе да не мога.
– Бързо взе да научаваш, но без Любов – тези думи недей да употребяваш...
ПърваНова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
