basketballgirl (Симона Коста)
8 11
15 nov 2008, 20:00

Любов 

  Prosa » Relatos
970 0 0
1 мин за четене
Бях глупачка! Позволих ти да влезеш в живота ми така неусетно и ти се превърна в нещо толкова ценно за мен. За съвсем кратко време ние разбрахме, че става нещо между нас... дори и другите го виждаха. Политахме във въздуха, забравяйки, че ще трябва все някога да спрем. Ти... ти ми показа какво е любовта... показа ми тази магия за толкова малко време... или просто не усещахме, че летим преди времето. Дори, когато се карахме те обичах. Мечтаехме за едни и същи неща... как някой ден всичко ще се нареди и ще сме двама заедно, но не си спомням да съм мечтаела за ден в който всичко за секунди ще изчезне в мрака... и ще останат само спомени. Не, това беше далеч от моите мечти. Казахме си, че се мразим, знаейки, че лъжем. Наранихме се... дори и да не искахме. Но и двама знаем, че сме виновни... Защото когато бяхме двама ние определяхме съдбата... ти и аз... едно цяло, а сега тя си играе с нас.
Болка?! Не, не може без нея! Спомня ли си за миговете прекарани с теб... очите ми се насълзяват... погледът се размазва през сълзите, а въздухът ме задушава. Споменът, който ти събуждаш у мен... е незабравим. Затворя ли си очите виждам теб... а ти какво виждаш? Моля те... замълчи, защото дори и тишината, споделена с теб, е ценност. Нека да погребем нашите крясъци и спорове... в споменът за теб и мен... и да захвърлим ключа в морето. То ни познава по-добре от самите нас, дори.
Беше прав, не знам дали животът е по-велик от смъртта... но любовта... е по-силна от двете!

© Симона Коста Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??