Любов
Тя лежеше на басмената възглавница с притворени очи. Косата ù, навита на стегната плитка, уморено бе отпуснала крила. Мъжът се надигна на лакът и я погали по лицето бавно.
- Искаш ли малко вода? – шепотът му преплува мрака.
Тя само поклати безмълвно глава. Той се отпусна до нея и двамата слушаха в тъмнината ситното тиктакане на стенния часовник. Беше тъмно, а утрото - още далече.
- В хладилника остана портокал – пак с шепот той преплува мрака и тишината.
- Нищо не искам - прошепна в отговор почти беззвучно тя.
Мъжът протегна ръка към нощната лампа, но усети нейното леко мръдване с пръсти и легна обратно. Обърна се с лице към нея.
- Ти си най-красивата жена на света.
Тя се усмихна в мрака. Дишаха едновременно и при всяко издишване една малка къдричка от плитката ù докосваше за секунди лицето му. Гъделичкаше го нежно и той можеше да се завърти или да се дръпне, но стоеше и трепваше всеки път, когато нейната нежност целуваше с допир лицето му.
Някъде се обади петел, тъмните сили си тръгваха и тази вечер. Той стана, отброи пет капки в чашата с минерална вода и седна до нея бавно.
- Няма да пия това – стисна устни тя като малко дете.
Той остави чашата и легна до нея.
- Искаш ли да ти разкажа приказка? – мъжът сложи ръка върху нейните ръце и започна да ги гали една по една.
Жената се сгуши до него:
- Искам сладка приказка за светлина.
- И тогава ще си изпиеш лекарството – настоя той.
Тя нищо не отговори, само кимна с глава.
Лежаха в тъмното и той разказваше приказка за Слънцето и Луната, за тяхната голяма любов и полета на душите им във вечността, когато Бог ги превърнал в прах, защото се обичали толкова много, че слънцето забравяло кога трябва да залязва, а луната не искала да свети.
- Бог наказва, защото обича – прошепна едва чуто тя.
- Бог не се интересува от нас, не се притеснявай - погали очите ù той.
Взе чашата и малката лъжичка и се приготви да ù даде лекарството.
- Няма да изпия това – отново прошепна тя.
Мъжът се сви до краката ù, повдигна мекото одеяло и започна нежно да разтрива студените ù стъпала. Усещаше как се затоплят бавно и тя помръдна с пръстите на другата ръка. Той се изправи, зави я нежно отново и пак взе чашата с лекарството и водата.
Някъде се обади кукумявка.
- Скоро ще си вземе някоя душа – замислено каза тя.
- Душите идват и си отиват, любовта остава във времето - замислено допълни той.
- Вярваш ли наистина в това? – трепна тя.
- Вярвам, както знам, че ти си най-красивата от всички на света.
Мъжът я целуна нежно по челото и пак попита:
- Ще си изпиеш ли лекарството сега?
Тя стисна едва доловимо ръката му. Той повдигна нежно брадичката ù, нагласи възглавницата в тъмнината и ù даде течността малко по малко. Остави чашата на близката масичка в млечната полу-тъмнина и легна до нея.
- Казах ли ти, че те обичам лудо? – попита я той.
- Не си спомням – отговори уморено тя. – Кажи ми го пак.
- Обичам те повече от бялата луна и златното слънце. – Мъжът се надвеси над нея и целуна като пролетен вятър очите ù.
- А какво ще стане, когато умра? – попита го шепнешком тя.
- Ти няма да умреш преди мен, обещавам ти – стисна ръката ù той.
- Обещай ми го пак – настоя упорито тя.
- Обещавам ти – стисна отново ръката ù мъжът.
Тишината прегърна мрака. Луната ги зави с млечна завивка и сънят докосна уморените души и клепачи до сутринта.
Слънцето надникна през малкия прозорец и се окъпа в оставената чаша вода през нощта.
Тя лежеше на топлата басмена възглавница, отворила светли очи. Той стоеше на лакът до нея, вглеждайки се жадно в бръчките на своята прекрасна деветдесетгодишна жена.
- Ти си най-красивата от всички на света – каза той вместо добро утро.
Тя се усмихна едва доловимо и помръдна пръстите на едната ръка.
Мъжът стана и подпирайки се с ръка по стената, взе чашата минерална вода и белите хапчета.
- Ще изпиеш ли днес лекарството? – попита я кротко и седна бавно до нея.
- Ако пак ми кажеш, че съм най-красивата жена на света - усмихна се тя.
Дядото се наведе и погали с треперещи пръсти нейната сива коса.
- Кога за последно казах, че те обичам? – попита я ласкаво той.
- Не помня, но пак го кажи, за да стане по-сладко лекарството – прошепна тя.
Слънцето прегърна двамата старци усмихнато и ги огря нежно. Започваше поредният ден Любов.
© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Госпожо Грънчарова, благодаря, че ме върнахте към това прекрасно произведение, което силно ме развълнува преди година!
-
Тази любов, тази любов! Граници за нея няма!
-
Знаете ли, че разплаквате хората с това? Най-сладката илюзия! Благодаря Ви от сърце! Безкрайно Ви благодаря! Имах нужда точно от това хапче!
-
Уникално е, Браво
-
Пожелавам си го!И на всеки,за който любовта е изначално на този свят!
-
Красив радказ за красив край! Честита и спорна Нова година!
-
!!! Много ми хареса!!!
Поздрав и ЧНГ! -
... щастие
Чудесна творба! -
Аплодирам те за творбата,Илияна!Удоволствие беше за мене,благодаря ти!
-
Безмълвна съм...
И възхитена!!! -
Дай Боже, всекиму такава любов!
Поздрави от Пирин! -
Една прекрасна приказка за Любовта, която израства и се укрепва с времето. Въпреки сянката на злокобност, която неизменно следва красивите преживявания, ти си успяла с малко думи да пребориш една обреченост. Ето защо ти признавам за пореден, но не за последен път, умението да владееш Словото при писането на кратки разкази. Възхитена съм, Ина.
-
Благодаря на всички за изказаните коментари, но най-вече за откритите сърца, с които сте прочели моя пореден малък разказ и сте докоснали героите с онази нежност, с която ги докосвах и аз, когато пишех.
Поздрави за всички вас и ви пожелавам светла обич! -
Страхотно!
-
Прекрасно е, Илияна!
А финалите ти са невероятни! -
Започваше поредният ден Любов.
О, да!
Без разлика
на колко години е Любовта!
Браво, Или! -
Всичко, което напишеш е много интересно и се чете на един дъх.
-
Боже... Илияна прекрасно е! Стисна ме за гърлото с тази ЛЮБОВ...
Аплодисменти!!! -
Струва си да изживееш живота си, обичайки!
-
Няма любов без всеотдайност и доверие! Времето не е заличило онова окриляващо чувство, което осмисля живота ни!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
