Obra no adecuada para menores de 18 años
Помълча за миг, вторачи се в чашата пред нея, пое си въздух и продължи монотонно...
Връща се наш Ванчо една вечер, подпийнал
- Албено, искам да се оставим,...аз харесвам Мяланка,... на Мяланка, онаковата рошава, пък ти нямаш нищо...Най-добре е да се оставим...Мяланка е бебена от мене
Гледах го като трясната.
- Чу ли ме ма,... бебена е от мене, бременна трети месец,... с тебе не успяхме, но с нея случих, да се оставяме, да се развеждаме- повтаряше като обсебен от магия - Мяланка не ще да е снаха тука, ще живеем у тях,... ти ако искаш остани тука, хем ще гледаш мама и тати.
Както тихомълком се оженихме, така и тихомълком се разведохме.
Добре стана, че закриха счетоводството, а мен ме взеха в ОКС в града. Окопитих се бързо, записах педагогика, работех, учех, гледах баба и дядо, вече доста възрастни.
Хайде пак не ми провървя, реорганизация и ме върнаха на село, отчетник-началник на фурната.
Тогава научих, Мяланка родила момче Георги, Гошо,... а наш Ванчо пиян , катастрофирал и се убил преди две години...
- А тази Мяланка ли, каква е, някоя богата селска хубавица ли е - подхвърлих ей така
Замислих се, да остави такава кипра и кротка жена Албена и да се захласне по друга, защото предното й било рошаво, може би заради детето.
- Я, хубавица, по вакличка, чернокоса де,и ходеше наконтена, коя съм аз. Тя изкарала Текстилното училище и започнала тъкачка, тогава в производството и на смяни се даваха добри пари.
А аз бях малко по-височка от Ванчо, а с оная си пасваха, тя беше дребничко момиче.
И пак камионски истории вероятно, но не познавам родителите й.
Та, гледам малкия Гошко и си мисля , какво е виновно детето, че баща му катастрофирал, трудно се гледа дете ако си сам. Идваше в магазина с другите деца, къде си купи нещо, къде не. Дожаля ми. Купувах му бонбонки, вафли, кифли с мармелад,... това купуваха и другите деца.
Среща ме Мланка веднъж .
'' Слушай ма, ти ли даваш на детето онези работи, искаш да го отровиш ли '' нахвърли се върху мен,
Очите ти ще издера ма,... Ванчо заради тебе се пропил...''
Не, казвам госпожо, дожаля ми като видях другите деца да купуват, а той сигурно си е забравил паричките в къщи...То, детето не е виновно, че така е станало с баща му. Имам възможност, нека ви помогна, аз нямам мое дете, все едно Георги е и мое.
Мяланка се съгласи, чакаше ме понякога след работа, бъбрехме пътьом. Какво да делим, така де...
Петьо, интересно ли ти е. Казват, добрият събеседник не само слуша, но и налива, глътка узо с лед, няма ли да ми дойде добре, ти как мислиш.
Усмихнах се, стиснат слушател, ами мисля еднопосочно, но се замислих върху добрината й.
С щипката сложих две бучки лед, покрих ги с узо, да бе така се потапя айсберг, нали изплува отгоре
Отпихме блаженно, прокарахме езици по устните си.
- Двете празнувахме рожденния ден на малкия. Не бях леличка финансов донор, но му подарих маркови дрешки, маратонки, тублерон-шоколадчета, шоколадови яйца с играчки, всичко от сърце.
Изглежда Мяланка се подокара от алкохола, правилна е приказката '' Във виното е истината '', взе да пелтечи с надебелял език... '' Ванчо, не е истинския татко на Гошо,...нне, не е. Имах приятел, уж се обичахме...Казах му, че съм бременна, той се разпсува и изчезна от живота ми. Знаех за вас, че нямате деца и Ванчо е пиян непрекъснато...Колко му е да съблазниш един мъж,... показах му работи, които ти даже и не си ги сънувала, а той завалията хлътна по мен и с дни не се прибираше при теб. После вие се разведохте, ние оженихме, роди се Георги. Какво исках повече, момчето си има законен баща, пиел, ами да пие, не пие от вашите пари...Не е точно катастрофирал, държеше на пиене,... но слезнал по нужда, без да дръпне ръчната, камионът тръгнал, завлякал го под задните гуми и го направил на пихтия...Та край, с нашия Ванчо...Ей ти къде ма, къде скоочи така изведнъж, отиваш да ревеш, че Ванчото го няма ли,...ами реви колкото искаш ''.
Стана ми обидно, двойно предадена, пиянството на наш Ванчо , да се поддаде на внушението, че детето е от него,...Мяланка за да се спаси е жертвала мен, а аз от добри чувства да й помагам, да чувствам детето като част от мен, щом семето на Ванчо...
Взех решение. Тръгвам някъде по света. Бях слушала за Гърция, бях чела за Атина, сложих си спирала за всеки случай, която се оказа ненужна де, и ето вече толкова години съм тук.
Сякаш вчера беше, или е един сън.
Посегна машинално към чашата си. Изпреварих я и преместих по-далечко.
- Не ми се свиди, но няма да ти помогне. Ела, дай да те прегърна, така отрицателните емоции ще избягат по-бързо.
Прегърнах я, зарових пръсти в русата й коса, приглаждах я в унес.
Миличката тя, жена в разцвета на силите си, а така наранена. Главичката й увисна на рамото ми.
Скоро почувствах равномерното й дишане. Може би е имала нужда да сподели с някого тази си тежест. Внимателно положих тялото й на дивана, възглавничка под главата, покрита със завивка.
Тихичко влезнах в рисувалнята си, оставяйки вратата отворена.
От тубичките с боя изцърках по палитрата си, закачих платно на статива, взех двуинчовата четка...
Погледнах бялото платно, погледнах боите. Горе синьо за небе, долу синьо за вода,... бели облачета, бели вълнички, оранжево-червена точка за слънце, грее жарко, отразява се по водата,...даа, така ще бъде отначало. Полуумело нанасях с четката боите върху платното.
- Петьо, тук съм - в рамката на вратата застанала Албена, подпряла се с рамо - Стоя и те гледам с каква лекота разнасяш боите...Извинявай, заспала съм, узото надделя.
- Нее, от емоциите е Албенче - засмях се
- Мога ли да опитам и аз.
- С удоволствие, сядай, сложи палеца на лявата ръка в дупката, в дясната ръка четката, такаа... Боб Рос без къдрава коса.
Тя все четката, погледна боите по палитрата, платното пред нея, и прокара четката от ляво на дясно по долния край на боите и несръчно ги нанесе по платното и замря.
- Ето, също като житейската ти палитра която ми разказа,...шарена - констатирах
Погледна ме любопитно с повдигната главичка. Използвах това, целунах я плахо по устните, насърчително я притиснах към себе си.
Отвърна на целувката ми.
После всичко бе по-леко. Без блуза, гърдите й бяха като две големи топки сладолед, прикрити под белия сутиен. Облизах ги, а те се издигаха и спускаха .Копчето отзад малко ме затрудни, трябвало е да тренирам и на сухо с разните му отключалки и закопчалки. И,... приятния шум на разкопчан сутиен. Внимателно го изхлузих от раменете и ръцете й. Снежните топки щръкнаха, окачени с шоколадово кръгче и бонбонче. Опитах ги. Вкусни.
Албена дишаше на пресекулки, галеше косата ми в захлас, притискаше ме нежно към белите топки, отръпваше се за секунди и ме гледаше с немигащи очи, пак ме притискаше.
'' Дали да избухна като пожар, от толкова време не съм докосвана така нежно...ами, ако го изплаша,... а така няма ли да си помисли, ето за това оня е пиел, безчувствена е. Мяланка дали правилно ми е казала тогава '' Показах му работи, които ти даже не си сънувала ''. Добро момче е, започна ме отдалеч,... а ми стана топличко чак под корема...Този е или само целувач, или вълшебник,...ще му се оставя, ще му отвръщам със същото,...нее, не мога, той ме понесе като безтегловна ''.
Тя се поразмърда когато размачквах пъпчето й, намерих пролука , заопипвай полукълбата й. Тя измуши фланелата ми, прокара ръце по гърдите ми, по диафрагмата, нагоре по раменете, впи нежно нокти в гърба ми. Бяхме онемели, само ръцете ни тършуваха. Белите й бикини ревниво пазеха заветното хълмче под него ,... като бял флаг, дали се предава. Погалих бикините, тя се понаддигна.
Усещах ръката й в шарените ми боксерки, пипна го с два пръста, отдръпна се като опарена, после с три пръста,... после с шепата.
Опитвахме ли се да кажем нещо, или само скимтяхме. Като мимове взаимно се освободихме от пазачите на целомъдрието, а те се скупчиха виновно на пода...
следва....
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados