ЛЮБОВ И ОМРАЗА

Разказ

Помните ли приказката за Пепеляшка? Мнозина си мислят, че това е история за това как и най-обикновените, най-бедните и най-ощетените от съдбата могат да се доберат до щастието, но не е така... Лъвът не мрази антилопата, когато я изяжда, но баба Иванка Каличката, която в нашето семейство наричахме просто Маджунковица, неприкрито мразеше баба и, ако имаше възможност, щеше буквално да ни изяде всичките, които така или иначе бяхме бабини роднини. Като малък наистина често се питах защо. Баба наричаше съседката Маджунковица, защото като млада се присламчвала често-често до мазето, където на времето, по нашия край, обикновено са съхранявали в пръстени делви маджуна. Тук трябва да открия една скоба, за да кажа, че там, където съм роден, под маджун разбират онова, което май че в повечето краища на България наричат петмез, а не онова лепкаво нещо, което се прави от винервайс и безир, за да изолира стъклата на прозорците от външната им страна... Предаде ме! Хм, чудя се откъде да започна! Моята история е такава... Преди много време и аз, като всеки човек, си имах най-добра приятелка. Тогава много, наистина много, харесвах едно момче, както и то мен. Тя знаеше за това и в началото споделяше моето щастие. След време обаче се оказа, че и тя го харесва и от тогава всъщност започна всичко. Започна да се държи меко казано ужасно. Завист разяждаше „приятелските” й чувства. Заяждаше се с косата ми (а всички останали бяха на мнение че имам красива коса), с очите, с грима, намекваше, че съм глупава... Това продължи години. Отдавна бяхме забравили това момче, но тя продължаваше, въпреки че ми се пишеше приятелка. Е, на мен обаче ми омръзна. Един ден просто реших да не й обръщам внимание, да й се противопоставя и тогава се скарахме. Невръстната Пепеляшка изгубила рано майка си, а баща й се оженил повторно. Разказвачът не обяснява защо е направил това. Може би не е могъл да сдържи своята сексуалност, а е вероятно да не е издържал на самотата. Сигурно се е надявал и да намери компания на дъщеря си, както и прислужница, и готвачка за цялото семейство. Но както е казано в притчите: пътят към ада е постлан с добри намерения... От тогава мина много време. Преди повече от година срещнах момче, което наистина обичам. Двамата сме заедно във всичко, въпреки че и ние, както във всяка връзка, имаме проблеми. Само че тя отново се намеси. Разбрах, че иска да се сдобри, за да ми отнеме гаджето. След време започна да се навърта на местата, където той ходи. Опитва се да ми отнеме не само него, а и моите приятели, макар че те винаги са с мен и никога не биха минали „на нейна страна”. Искам да ви кажа, че не искам да й отмъщавам за нищо. Тя също има големи проблеми, но това не й дава право да постъпва така с мен. Това е някаква откачена история. След като разсъждавах по въпроса известно време, стигнах до извода, че в основата на всяка омраза се крие имуществен проблем т.е. винаги става дума за собственост. Примерно - отношения от сорта на: защо някои имат това и това, а аз не. Срещат се и варианти: защо този ми отне нещото и аз съм лишен(а) от него. Основата обаче е една и съща и тя е, че основание за завист има всеки, който живее с усещането, че неговото притежание не е пълно. После завистта се излива в омраза, но има и още нещо... Без тебе, няма да умра естествено, но празен ще ми е деня, щом твоята усмивка няма да го стопля... И затова те мразя, мразя те, защото те обичам! Мразя те, защото до болка те искам! Не съм чак до там убеден материалист, въпреки че може би съм неосъзнат стихиен марксист, но като понаблюдавах край себе си една от най-ярките проявления на омразата – тази, която се поражда от любовта, отново ми замержеля зад многото думи и клетви загубата на нещо, което сме смятали за своя собственост. Доста тривиално и неромантично се получава, но... От любовта пък до омразата, както е добре известно, има само една крачка, че и по-малко. Просто ти се приисква да сметнеш и двете чувства за проявление на едно и също нещо. Обичаш, защото мразиш и мразиш, защото обичаш. И какво се получава накрая - от любов и завист се поражда прекрасна, силна и пълноцветна омраза, основана на нещо, което ти липсва. Пълна безсмислица!... Мъжете са мръсни копелета. Трябваше да минат десет години, за да разбера тази истина. А вярвах, че има истинска любов. Тя беше моя живот! Исках да й се отдам изцяло, а то какво стана - безкраен кръговрат от скандали, сдобрявания, обещания и пак, и пак... Сили нямам да се изправям срещу каквото и да е, срещу когото и да е. Да става каквото ще - АЗ СЪМ ДО ТУК! Познавате ли най-ужасният човек на света? Толкова съм ужасна, че никой не иска да общува с мен. И с право. Не вярвам, че има мъже и жени, които да искат да говорят с такава злобна грозотия като мен... А покрай баба Иванка Каличката наричахме Маджунко и нейния съпруг, който иначе се казваше Петър. Та Маджунковица се прокрадвала към делвата с лакомството, бъркала вътре и си облизвала пръстите, докато един ден по някакъв начин успяла да обърне глинения съд на земята и целия, с доста труд приготвен маджун, който между другото е служил основно за подслаждане, защото рафинираната захар на село не е била твърде популярна и някой се решавал да купи небет шекер, само ако вкъщи има член на семейството много, ама много, болен от гърло. Освен дето похабила зимнината, баба Иванка се омацала и цялата с лепкавото сладко кулинарно произведение и по този начин разкрила тайните си занимания в мазето. Е, ясно е, че цялата работа не се разминала леко за Маджунковица, ами й теглили един як пердах, а като за капак й останал и позорния, според нея, прякор. Привет на всички красиви момичета! Тази приказка е нашата! Уви, не толкова приказна и не завършва с хепи енд. Огледайте се наоколо колко страхотни мъже са впримчени от някакви безлични, слабохарактерни женички! Знаете ли, на мен ми писна от тази ужасна истина! Писна ми да ме употребяват! Употребена - да, защото каква мислите е ролята на едно красиво същество... Ами да освежи, да разкраси, да попълни емоционалните празноти и т.н. Все подобни роли на нещо, от което в даден момент имаш необходимост, но служи просто за допълнение. Красивите са нещастни, а щастливите са красиви. Красивите жени винаги са били използвани и може би за това съм свикнала да съм обект за една нощ. Всеки ще си помисли, че сама съм си виновна, щом съм го позволила, но имам предвид и определения тип отношение към жената, който не ми харесва... Синът на Маджунковица беше железничар, работеше на смени в града, и отсъстваше по цяла седмица от село. А когато се прибираше, май гледаше повече да се наспи и да си почине от тежката работа. Неговата съпруга, снахата на Маджунковица, беше краварка в кравефермата на ТКЗС-то. Но преди да бъде краварка, тя си беше млада жена със съответните емоционални потребности. Казваше се Мара, също като Пепеляшка. Душата ми вече е тотално ограбена и опустошена. Преди две години излизах с мъж около година и половина. В един момент той реши да се ожени за една съвсем невзрачна лейди, но знаете ли - той продължава да е луд по мен, защото има нужда някой да промени сивото му ежедневие. И това не е единственият случай, в който мъжете виждат в мен просто кукла, предмет, но не от първа необходимост... Един ден аз, невръстен още, си играех на двора и си припявах, както се оказа на доста висок глас, нещо от сорта на нескончаемо: „Маджунко и Маджунковица, Маджунко и Маджунковица...” Е, баба Иванка, която вечно слухтеше какво става у нас, направо пощръкля и въпреки, че къщите ни не бяха съвсем една до друга, ами ги делеше едно дълбоко и обрасло с бъзе и коприва дере, между двата дома се състоя крайно нелицеприятна, а и доста дълга кавга, в която бяха изброени всякакви клетви, припомнени всякакви прегрешения, изречени много и разнообразни закани и обиди за радост и развлечение на цялата махала. Завистта убива. Чувствам се съвсем обикновена и нормална. На 19 години съм. Уча в последния клас на елитна гимназия, където се предполага, че е пълно с интелигентни и подбрани хора, но уви! Не искам съвет, а по-скоро споделям с вас това, което ме разяжда отвътре - завистта на околните, от класа ми. Голяма част от тях, като че ли ме ненавиждат за това, че не се обличам зле, че не изглеждам зле, че имам горе-долу добри оценки, имам кола (основният им проблем) и за това, че смятам да продължа образованието си в чужбина. Какво ненормално има в начина ми на живот? Приказката мълчи за това защо доведените сестри на Пепеляшка, както и нейната мащеха са я мразели. Но най-вероятно те въобще и не са я забелязвали. Сещали се за нейното съществуване само когато трябва да се сготви, изпере, оглади, изтъркат подовете... Айде стига толкова, че ако съпругата ми разбере какви съм ги написал тук, няма да пропусне да ми натякне, че и нейната роля в семейството е същата. Забелязал съм, че и доста съпруги се наричат в разговорите помежду си я Фарашка, я Пепеляшка, което си е едно и също... В началото мислех, че отблъсквам с поведение, но не е така. Омразата е само в очите на момичета, за които не мога да кажа, че са по-глупави или по-грозни. Не виждам причината. Само забелязвам завистта в погледите им. Естествено, не сред всички, има и такива, които те приемат според социалното положение и дрехите. Но масовото обкръжение в класа е жестоко. Пример: нарязаха гумите на колата ми. Целта ми не е да карам хората да ми завиждат, а и не виждам за какво толкова. Просто бих искала да не ме гледат с омраза и завист. Докато от двете страни на дерето траеше словесната артилерийска престрелка аз, виновникът за цялата неразбория, се скатавах в плевнята и слушах, както се казва с две уши, какво си говорят гръмовно баба и Маджунковица и ми беше страшно интересно... Казах му, че всичко е до тук - спираме /като тайно се надявах за невъзможността на това мое решение, та нали той ме обича, обича ме до безкрайността/. О-о-о, Боже, та той сякаш е бил готов, чакал е да кажа нещо такова, за да се улови за него, и после да каже: “Ти сама така пожела, и аз само изпълних твоето желание”. Не можех да повярвам, не можех да приема, че повече няма да го гушкам и да усещам ръцете му. Никога не съм мислила че мога да мразя - не по този начин, не и толкова близък човек. Никога не съм си представяла, че това чувство може така да обърка живота ми. Чак сега осъзнавам какво е изпитвал баща ми може би през цялото си съществуване. И от това боли, спираш да живееш и да мислиш трезво, защото мразиш! Снахата на Маджунковица работеше в кравефермата и сънуваше с отворени очи широкия свят, мечтаеше за любов, от която железничарят не разбираше, защото той беше специалист по железницата. В края на краищата никой не е казал, че един мъж трябва да разбира от всичко, за да бъде добър съпруг, това май само от българските мъже го искат собствените им съпруги... Аз съм от така наречените кучки, които само използват мъжете. Но поне си признавам какво ми е отношението, а не искам нещо, което не мога да дам. Не казвам: "Обичам те!", без да знам, че ще го покажа, каквото и да ми коства. Нямам време за лъжливи истории, нито за напразни надежди. И докато младият Маджунко отсъстваше цели седмици по железниците, а жена му вехнеше за любов, от ситуацията се възползва местният ветеринар, когото наричаха Колхоза... На всички, които търсят любовта, ще им кажа, че им завиждам, защото още имат сили за това. На тези, които са я намерили, ще им кажа, че са щастливи, за това, че са повярвали в нея. На тези, които не са намерили близостта, им пожелавам да не се отказват, защото животът им не би имал смисъл. На тези, които не са я споделили, ще им кажа, че ги разбирам. Приказката за Мара Пепеляшка е известна, въпреки че сегашните момиченца и момченца не четат приказки, май че и въобще са се отучили да четат. Виж някоя английска лакърдийка могат и да понаучат покрай системното чуждоезиково обучение, но традиционна, класическа приказка, няма да запомнят. Та на Пепеляшка й омръзнало да бъде прислужница. Че кой се примирява с такава съдба освен българските емигрантки в чужбина. И на нея се искало да дойде някой принц, да я отведе в един дворец, където за нея ще се грижат други Пепеляшки. Всяка жена уж си мечтае за принц, а пък се жени за разни... Абе не случайно е излязла поговорката: „Хубавата ябълка свинята я изяжда!”... Колхоза започна да люби снахата на Маджунковица, и както много често се случва, двамата луди-млади забравиха къде са, какви са и какви може да са последиците от тяхното взаимно увлечение. Просто ми е интересно какво мислите, за такива жестоки хора като мен. Защото малко или много, дори и да не си го признавате, и вие сте такива, но всички се представяте като жертви. Аз също съм го правила, но не може все друг да е виновен. Влюбените си мислеха, че пазят в дълбока тайна връзката си, но всъщност цялото село научи за нея мигновено и мълвата бая успешно се закичи с разни бивали и небивали детайли от любовните срещи в кравефермата, че може би прехвръкна и към околните села, та накрая стигна чак до града, където беше управлението на железниците. Но преди това се случиха още някои твърде любопитни неща... Омразата има и една добра страна – сладостта на отмъщението. Реших да им го върна - на всички. Бащата на моя приятел е много привлекателен мъж, който още по времето, когато със сина му бяхме гаджета, не криеше симпатиите си към мен. Съблазних го и станах негова любовница. Чувствах се като кучка, но го направих. Ходехме по хотели, правехме секс, изпълнявах всичките му перверзни желания и в пряк смисъл му бях робиня. Значи и доведените сестри на Пепеляшка са искали да се харесат на принца и се напъвали да напъхат големите си лапи в стъклената пантофка с подличката мисъл, че като станат принцеси за тях ще работят много Пепеляшки и те ще продължат да си гледат кефа, както и досега... После жена му разбра, както и нейният син. Сами можете да си представите как се чувстваха. Скоро обаче бащата много хлътна и ми предложи брак. Аз отказах. Така отмъстих на всички и им показах, че за една разбита любов се плаща с друга. Сега съм щастлива с друг, за разлика от всички тях... Не съжалявам за всичко, което причиних, защото това беше моята цел. Исках да го накарам да почувства моята болка и успях - сега се радвам, че съм го направила! Знам, че ще ме намразите, ще започнете да ме обиждате, но надали сте изпитвали задоволството да накарате някого да изпита собствената ви болка... Мечтите на Мара Пепеляшка стигнали доста далече. Те включили в действие магьосница, тиква, която се превръщала в каляска и мишки, превъплатени във впряг бели коне. Така щяла да си остане с мечтите, но станала някаква пространствено-времева аномалия и от единия й сън изпаднала една стъклена пантофка, по която в края на краищата принцът я познал. Вече почти година ще стане, откакто умря любовта ми и вече не съм жива. Един мъж разби сърцето ми, но аз намерих нов смисъл, за да съществувам - да отмъстя на всички гадни използвачи, които се подиграват с чувствата ни. Оказа се лесно да съблазнявам мъжете, защото те искат да чуват колко са велики и прекрасни, как хубаво умеят да чукат, какви са им скъпи и готини колите, колко големи звезди са - толкова са елементарни. Доведените сестри на Пепеляшка сигурно са били бесни, че тяхната невзрачна слугиня, се е издигнала до принцеса и са си умирали от завист. Приказката мълчи за омразата, но какво му остава на човек да направи, когато вижда, че някой получава толкова много от живота, а за него не остава нищо друго освен да продължи познатото, омразното, всекидневното живуркане, което му е дошло до гуша... Имам няколко верни приятелки, с които обикаляме заведенията в нашия град - всичките са млади и готини като мен. Мъжете сами се натискат и си го търсят. Най-обичам тези, които са в командировка - толкова са лесни, достатъчно им е да мислят, че са те свалили, особено надутите софиянци. Точно в седмицата на Свети Валентин ми вървеше само на софиянци, жадни за забавления и си го получиха. Мъжете си мислят, че от свирка не могат да пипнат нищо, но просто походящият материал трябва да попадне на нужното място и готово. Но най-лесно възбужда омразата загубата на нещо, което според теб е отнето от другия. Така баба Иванка Каличката подозираше баба, че тя е виновна за нейните изчезнали пилета, кокошки, патки и пуйки. Това не беше вярно, защото ние си имахме вкъщи достатъчно гад. Така по нашия край наричаха домашните птици. Причината вероятно беше дерето, кдето по цял ден се разхождаха пернатите и се отдалечаваха доста надалече из растителната джунгла, каквато представляваха бреговете му през лятото. И тогава се губеха представителите на тази гад, както на Маджунковица, така и нашите пилета. Но баба, даже и да е подозирала комшийката си, никога не изказа на глас обвинения, докато обратното беше обичайната практика при всяка от честите махленски кавги. Знаете ли какво е да се излъжеш в някого? Да вярваш толкова много още от първия миг? Да знаеш, че няма да те излъжат тези очи, толкова красиви и потайни! Знаете ли какво е да те гледат до последния миг, да казват, че те обичат, да им вярваш сляпо? Накрая всичко се оказва лъжа, която ме изяжда и убива малко, по малко. Животът ми е една голяма грешка. Когато говорят красиво, когато ти доказват думите, тогава вярваш и вървиш напред, а изведнъж всичко пропада. Не знам с какво съм заслужила това. Може би му е хоби, може би е било игра, но тя е груба и болезнена. Сърчицето ми е разбито на парченца, които дано успея да събера някои ден... В древния Омиров химн, посветен на Деметра, много поетично е разказан моментът, който предхожда отвличането на Кора. Виждаме едно щастливо девойче-полудете, разиграло се в ярката светлина на пролетния ден, опиянено от красотата на цъфналите цветя и от своята собствена красота; персонификация на самата представа за младост, радост и свобода. Всичко, което се случва оттук нататък, внася драстично контрастна промяна в поетичното настроение: зловещо разцепената земя, животински- насилническата фигура на мъжа-бог /мръсник/, вечният мрак на подземното царство, тишината на безплътното общество, отчаяните викове и страданието на майката... Тинтири - минтири! Най-добрата приятелка ми взе мъжа. Бяхме толкова близки, че не мога да го опиша с думи. Израснахме заедно, живеехме на една и съща улица - врата във врата, ходехме в една и съща детска градина, след това в училище и висшето си образование завършихме заедно. Тя изглеждаше толкова мила и невинна, че никога не съм я смятала за конкурентка. Пък и беше пълничка, една такава - невзрачна. Мъжът й хвърляше усилията си в изневери, сменяше жените като носни кърпички, работата му не вървеше, затова вечно бяха във финансови затруднения. В сравнение с нея се чувствах абсолютна късметлийка. Съпругът ми ме обичаше и печелеше добре. Можехме да живеем нашироко. В началото работех с него, но останах вкъщи да си гледам децата (родих близнаци). Изпитвах някакво чувство на вина към приятелката си и постоянно й правех дребни подаръчета по повод и без повод, за да я зарадвам с нещо. Единственото нещо, което ме смущаваше, беше, че мъжът ми изобщо не я харесваше. Навярно първата работа на сестрите на Пепеляшка, след сватбата й с принца, на тяхната майка и даже на Пепеляшкиния баща, е била да намислят как да се обесят на врата на „сестра си” и да минат на нейна издръжка, а в по-далечна перспектива да подронят климата в младото семейство, докато го отровят съвсем и то се разпадне. Едва сега разбирам колко ми е завиждала и каква лицемерка е била. Постепенно тя започна да се бърка в отношенията между мен и мъжа ми. Постоянно повтаряше, че бракът ми не можел да бъде толкова щастлив. “Всички мъже изневеряват и твоят не е по-долу. Я го виж, прибира се късно, един бог знае къде и с кого е бил.” Всеки ден тя наливаше масло в огъня. Започнах да упреквам мъжа си, да се съмнявам в думите му. Той избухваше и ме питаше какво става, не можел да повярва, че мога да си мисля, че има нещо общо с друга жена, докато се трепел по цял ден, за да не ни липсва нищо. Така вървеше всичко, докато не отишъл у най-добрата ми приятелка, за да пита какво ми е. А тя само това и чакала – казала му, че никога не съм била щастлива с него, търпяла съм го само заради парите и децата. Мъжът ми бил потресен и потърсил утеха при нея, а тя се беше разделила със съпруга си само преди седмица. Двамата се утешавали взаимно... Всичко до тук поставя необходимостта да се засегне един важен въпрос - за употребите на тялото и на цяла поредица, свързани с него репрезентативни аспекти: облекло, атрибути, битови принадлежности... Ще се спра по-специално на опозицията грозно - хубаво и на нейната символна функционалност като категория на митологичното в образите на женскостта... (Същото изповядваше и баба Иванка Каличката, когато разпалваше омразата си към нашата фамилия, но го изразяваше доста по-откровено. А горните глупости е написала някаква празноглава и явно незадоволена учена драскачка.) Имам приятел от около шест месеца и всичко между нас върви прекрасно. Само, че неговата бивша приятелка, с която са били заедно шест години, постоянно му се обажда. Не ми се иска да му правя сцени, да се излагам и да показвам неувереността си, но нейните обаждания са ми страшно неприятни. Проблемът е, че те са се разделяли и събирали много пъти. Обичали са се много (по неговите думи), но не са се разбирали. Той имал и други връзки, но накрая винаги се връщал при нея. И така, докато тя не му изневерила. За всичките години приятелство тя беше научила всичките ми тайни. Знаеше какви грешки бях допуснала с мъжа си, какво обича и харесва той. За нея не беше трудно да се вмъкне в моята кожа. Когато разбрах, че двамата ме мамят от месеци, бях толкова съсипана, че нямах сили да се боря с брака. Много късно разбрах какво е говорила за мен, беше прекалено късно за каквото и да е. Неинтересно е заживяла със своя принц Мара Пепеляшка. В изпълнение на набелязания план нейните доведени сестри и мащеха се въртели около двореца и са правили мили очи на младото семейство. Но за това приказката си мълчи. Затова са приказките. Накрая всички в тях заживяват щастливо. Не те питат пипнала ли си принца и кой е останал на сухо... Сега, когато се обръщам назад, наистина не мога да разбера поведението си. Как съм могла да бъда толкова наивна и така да се доверявам? Как съм могла да се оставя на тази “приятелка” да ме манипулира и да ми отнема най-скъпото? Вече знам, че мъжът ми също не е бил идеалният съпруг и баща – от развода той въобще не идва да види децата. Плаща редовно издръжката им, но нито им прави подаръци за рождените дни, нито се обажда. Понякога си мисля, че те двамата изобщо не искат да си спомнят, че съществуваме. Привечер през лятото жените от махалата се събираха на пейката пред нашата врата и си почиваха от тежката домакинска работа през деня със сладки приказки. А кои са по-интригуващи, ако не клюките. Там на дълго и на широко се обсъждаше любовният роман на снахата на Маджунковица, която естествено беше изключена от това общество. Интересното е, че не помня пък чак толкова да са обсъждали Колхоза, въпреки че не ми се вярва той да е бил невинна жертва на похотливата краварка Мара. Все пак някоя комшийка от постоянното присъствие, събиращо се на пейката пред пътната ни врата, беше издала естеството и съдържанието на разговорите и това само засилваше омразата на баба Иванка Каличката към всички и всичко, но на първо място към моята баба. Мразя я! Мразя я ! Всяка минута и всяка секунда от подобието си на живот я мразя! Неистово, нечовешки и с цялото си същество... И когато погледна в тъжните и отчаяни очи на сина си, в безсилието си да му помогна, я проклинам! Само това - всички наши сълзи да й се върнат, само това й е достатъчно! Да, мразя кучката, която подлъга мъжа ми и разби любовта ми на пух и прах. Проклинам я за това, че го увъртя в курвенските си лъжи и всяка вечер, когато нейният съпруг беше нощна смяна, тя се срещаше с моя мъж в тираджийски мотел. Сега вече я съжалявам. Защото ми писна, намерих нейния съпруг, разказах му всичко и ми олекна... Кучката наистина е кучка... Нека Господ й прости, защото аз не мога... Манджунковица не можеше да прости на комшиите, че в техните семейства няма такива позорни любовни истории, каквато се случваше пред нейните очи в собствения й дом. Не можеше да прости и на баба, защото я смяташе за организатор на клюкарските събирания и затова си измисляше, че й крадем кокошките и патките. Току-що се бях развела. Останах сама с дъщеря на три годинки. Наложи се да започна работа. И ето го – красив, богат и женен! Влюбих се в шефа си. Преминах през какво ли не, за да ме заобича. Дадох всичко от себе си. И мислех, че съм успяла. До следващата служителка, която постъпи на работа при него. Само седмица след раздялата ни разбрах, че и на нея е говорил същите неща, държал се е по същият начин. Как е възможно това? Възможно ли е да бъдеш постоянно влюбен в различни жени? Задушавам се. От една година и отгоре съм с човек, който обичах, но неговата любов ме задушава и мисля, че започвам да го ненавиждам. Синът на баба Иванка изревал като ранен бик, когато до ушите му стигнала историята за връзката на неговата съпруга и Колхоза. Първо решил да хукне и да издебне двамата, когато са на калъп, образно казано, и да ги заколи с брадвата, защото не му дошло на ум друго подходящо оръжие. После другарите му го разубедили от това правилно и оправдано действие с довода, че не си струва да съсипва живота си заради кефа на другите. После се напили здравата, разбира се за сметка на младия Маджунко, който на сутринта най-после намерил изход от ситуацията, който изразил със следната приказка: „Абе, да не ебат мене, нея оправят!...” После три дни страдал от тежък махмурлук... Омъжена съм и имаме малък син. Много обичам и уважавам съпруга си, но понякога се чудя дали той изпитва същото. Казва, че ме обича и че съм най хубавото нещо, което му е случвало в живота, но в същото време се застъпва за майка си или брат си, а не за мен. Казва, че кръвта си е кръв и че така ще е винаги за него. Това нормално ли е? Понякога толкова ме ядосва, че ми се иска да си тръгна, но се сещам за нашия син и се спирам. Искам моят съпруг да се застъпва само за мен и да разбере, че сега аз съм негово семейство и съм по-важна от брат му. Живея с човек, когото много обичам - единственият ни проблем е бившата му приятелка, тя няма спиране. Непрекъснато звъни, иска да се вижда с него, Опитва по най-невероятни начини да си го върне. Той не се вижда с нея, дори не й отговаря. Когато става дума за нея казва,че я съжалява, че била сама и си няма никого. Добре де, но аз вина имам ли? Трябва ли да я търпя? При всяко нейно позвъняване изпитвам непреодолимо чувство на омраза към нея, а дори не съм я виждала. Имам му доверие, зная, че не се вижда с нея... Приказката за Мара Пепеляшка най-страхливо прекъсва на най-интересното място и не ще да се занимава с настъпилите усложнения след сватбата на двамата млади. Не иска да разкаже дали принцът не е спал със „сестрите” на съпругата си, а може да е оправил пътьом и мащехата. А Пепеляшка дали е била щастлива от успеха на брачната й кариера и не е ли поискала пак да помечтае за нещо по така? Магьосницата е била на разположение... Но мълвата не оставяла на мира младия Маджунко, който няколко седмици не си идва на село, за да не вижда на жена си очите. Но трябвало да вземе мерки... Проблемът ми не е в това дали се срещат или не, а тя самата. Искам веднъж завинаги да изчезне от живота ни. Зная, че не мога да искам от него да няма минало. Тя е моят проблем. Иронизирам я всеки път, когато се обажда, говорила съм неведнъж с нея по телефона, разбира се, за да го скрия. Значи тя е наясно, че вече той не е сам. Какво да направя, как да се отърва от тази напаст? Не ми пречи, нека си съществува щастливо, но без да се меси в живота ни. Защо не мога да изпитвам същото към него, защо не мога да му дам това което заслужава? Защо казваш на някого: "Обичам те!", а след това го нараняваш? Защо се раздаваш за неподходящия човек, а когато намериш половинката на сърцето си, вече си изчерпан и намразил всички чувства? (Кой да ти каже?) Защо хората се използват и лъжат, а след това мълчаливо се поправят, но не признават грешките си? Защо се осъзнават, чак след като са изгубили това, което са притежавали?... След като обмислил въпроса от всички страни, Маджунко взел кардинално решение. Точно тогава дошъл реда му да си купи апартамент в града и той не закъсня, купи жилище. После прибра шавливата си жена от обятията на Колхоза и я направи гражданка – хем да е по-далече от изгората си, хем от хорските одумки. Това опечали клюкарките от махалата, защото те бяха разочаровани от тази толкова проста развръзка. Мисля, че тогава за първи път разказаха, как Маджунко се заканвал да изколи влюбените... Не съм объркана, нито раздвоена, а по-скоро се чувствам празна. Секс е единствената дума, с която асоциирам всеки мъж. Толкова много хора търсят любовта или няма с кого да я споделят, а тя сякаш не съществува за мен. Заслужава ли си да бъдеш с някого, когото не обичаш? Заслужава ли си да лъжеш някого, че ще си му верен, когато още се оглеждаш по улицата? Заслужава ли си да се заблуждаваш, че си влюбен, само за да кажеш, че имаш човек до себе си? Темата за прекрасния принц, спасител на прелестните и заслужили по-добра съдба девойки, е отделна подтема на нашия основен разказ. Може би от Пепеляшка насам всички очакват той да дойде. Разбира се, трябва да уточним, че никой не зае кога е родена и живяла Мара Пепеляшка, но трябва да е било доста отдавна. Никой не казва и дали принцът е бил някой мърляв наследник на племенен вожд или на някакво номадско племе, забутано на майната си, и щом тиквите са ставали на каляски, а мишките – на коне с помощта на магия, разбира се, епохата, в която е живяла Пепеляшка, може доста да се разтегли във времето и пространство. Важното е, че от тогава насам девойките, а и жените въобще, очакват принца на сън и в мечтите си, но най-често той май не идва никакъв, което ги хвърля в отчаяние и поражда много омраза към съперничките, за които си мислят, че са го пипнали. Накрая се примиряват със съдбата си и пристават на първия мухльо, който се изпречи напреде им. Е, има и съвсем захлупени, които чакат-чакат принца, докато останат стари моми и си отиват даже и без един мухльо до себе си. Съдба... Първо си мислех да разкажа за моята връзка, за това как съм намерила от онези 0,1% мъже, които сочат магазините с булченски рокли и ти казват коя ще ти отива най-много. От онези, които ти оправят грима, леглото, готвят и ти изпълняват най-малките капризи, а ти им казваш, че вече искаш да си ходиш. От тези, които те прегръщат всяка секунда, а ти им се караш да не ти мачкат дрехите и косата. Но така или иначе знам, че ще кажете как не заслужавам такъв човек, щом се държа така. Знам го... На село остана да бере чуждия срам баба Иванка Каличката и това я вкисна още повече. Ще започна направо с моята история: преди две години се запознах с момиче от чата, напук на човек, който идваше в същия компютърен клуб. Интересното беше, че си допаднахме още от първата среща и тръгнахме. За двамата тази връзка беше най-сериозната и най-дългата, която сме имали досега. Късахме няколко пъти по различни причини и пак се събирахме. Тъй като тя беше първото (и единственото) момиче, което съм обичал, при първата раздяла страдах ужасно много, плаках, плаках, плаках и т.н... След известно време тя изясни чувствата си към мен и всичко тръгна в положителна насока. Прекарахме година и няколко месеца заедно, но напоследък нещата не вървят, всичко стана рутина. Когато отидох на „нашата дата” да й подаря цвете, тя дори не се сети какъв е поводът, а просто попита: "За къде си се приготвил такъв?". Естествено много ме нарани и скъсахме двайсет минути след това. Разбира се, не беше тая причината, заради която се разделихме, просто беше подходящия повод. Излъгах я, че не я обичам вече, а искам само да сме приятели, понеже ми предстоеше кандидатстване, а може би и откъсване от родния град, което щеше да разбие връзката ни рано или късно. Предпочетох това да стане рано. В следващите дни се чухме случайно и тя ми сервира с гордост как се „зарибявала” с разни момчета, което на мен ми подейства супер гадно и през целия ден не ме напусна мисълта, че ме е забравила толкова бързо... Има още нещо странно в приказката за Пепеляшка. Значи тя имала доведени сестри, мащеха, накрая пипнала даже истински принц, а никой не казва дали в двореца тя е продължила да мие, чисти, готви, пере, естествено е трябвало да ражда и наследници на принца, защото без тях като нищо ще я натирят обратно при мащехата. А дали пък принцът не се е оказал някой царствен мухльо и потомствен дегенерат. Тогава въпросът с наследниците е щял да стане много сложен и Мара Пепеляшка, ако е искала да запази положението си в двореца, е трябвало да съгреши веднъж-дваж с някой паж. Ами ако пък е взело да й харесва да съгрешава? Мълчи приказката по тези важни въпроси и това е... На другия ден си казах „майната му, и аз мога” и тъй като имах доста обожателки, почнах да се виждам с две момичета успоредно. Бившата като научи, много се разстрои, пролича й, за да си докаже, че още ме притежава, спа един път с мен, но все пак не се събрахме. Чак след два месеца опитване да я забравя, звъннах по телефона, казах й, че още я обичам и се събрахме. Последва някакъв нов етап във взаимоотношенията ни, почнахме да правим секс по-често, почувствах, че връзката ни става по-зряла. Как живееха младите Маджункови като граждани, беше трудно да разберем на село. Но прелитаха някакви новини. Маджунко все така се трудел неуморно по железниците. Жена му все така била бяла и мека като домашен хляб и събирала мъжките погледи. И нито намек за някакви вътрешни драми и съдбоносни случки. Двамата си жвееха заедно, но само те си знаеха как... Мина един прекрасен месец и пак усетих някакво отчуждение, започнахме да се виждаме все по-рядко. Докато един ден не я хванах в крачка и скъсахме. Този път тя изтъкна същата причина (че заради моето учение рано или късно ще се разделим), а за бонус си беше намерила и приятел, седем години по-голям от мен. Толкова добре си мислех, че я познавам, че не е възможно да ми изневери, но явно съм се лъгал. Почувствах някакво безразличие и си тръгнах от нейния живот, както и тя от моя. От тогава минаха два месеца и няколко дни, тя все още е с онзи мъж, аз имам приятелка, но някак си вече съм безразличен към неща като любов, обвързване и т.н. Сегашната си приятелка не обичам, нито пък тя мен, по-скоро сме нещо като сродни души , които правят секс доста често. С нея ми е супер приятно още повече, че приятелите ми я приемат доста по-добре, отколкото бившата, но все още чувствам и малко тъга по миналото. Ами ако принцът се е наситил на Пепляшка и е започнал да кривва от правия път. Как ли се е почувствала Пепеляшка?... Чувствам се предаден и излъган. В мен избухва някакъв коктейл от чувства, всеки път когато мина покрай нейното училище и жилище. Вече не я обичам, но много се разстройвам от всички тези спомени, понякога искам да й отмъстя жестоко, но после си казвам, че и тя има право на щастие. Друг път нарочно минавам по точно определени места и улици с надеждата да се засечем. Сънувах я два пъти досега и спомените за нея много ме измъчват. Нямам намерение да се събираме никога повече, дори и тя да го иска, което ме съмнява. Някои неща не прощавам за цял живот, мисля си, че съм човек с принципи. Отчасти написах това, за да ми олекне, отчасти и, за да ми дадете съвет - какво да направя?... Баба Иванка започна да страни от хората, вземаше някакъв чувал и ходеше покрай дерето да събира трева за овцете, да наглежда пилетата и патките си, береше коприва за пуйките, шеташе из двора, винаги пребрадена така, че само очите й се виждаха изпод черната забрадка. Носеше я, въпреки че нейните близки си бяха живи и здрави и никой не се канеше да мре. Опитвах се понякога да я поздравя на улицата, но тя ми хвърлеше убийствен поглед и ме отминаваше с някакво ръмжене... Имам сестра, която е на 22 години и щеше да се жени, но се набърках в живота й. Опропастих го! И най-лошото е, че не съжалявам. За нищо... Ей, да, да, ти, който се подхилкваш там, направо чувам малкото ти мозъче как отказва да повярва и повтаря: “Глупости, глупости, глупости…”. Познавам такива като теб! Когато пораснаха, пропуснаха страшно много готини моменти, само защото не им стискаше да повярват, че са истина! Я остани с нас! Може и да ти стане интересно! Обаче искам да се държиш прилично, за да не щракна с пръсти и… да ти пораснат малки сладки копитца! Тя беше бременна, накарах я да абортира. Беше сгодена, накарах я да го зареже, само защото го обичах и обичам. Аз и той нямаме нищо общо, няколко пъти се опивах да му намекна за чувствата си към него, но той като че ли е сляп. Не казвам, че не ми обръща внимание - точно обратното, но не се държи с мен така, както искам, не ме възприема - абе той, едва ли не, ме има за сестра. Често оставаме сами с него, а той ми надува главата със сестра ми и колко много съжалявал, че я е загубил, а за това бях виновницата, но нямам и капка жал в себе си - не съжалявам. Я кажи: чувстваш ли се щастлива?... Не знам дали направих грешка, или просто защитавах чувствата си, но днес той пак не е мой, а аз правя какво ли не, за да го имам - дори вече родителите ми започнаха да подозират истината, майка ми няколко пъти вече ме пита дали имам нещо общо с раздялата и аборта на сестра ми. Какво да правя вече, толкова време се опитвам да го спечеля без никакъв резултат, че вече започнах да си мисля, че съм го направила само заради омразата си към сестра ми и сладура, за когото щеше да се жени. Не знам какво да правя, мисля си само за него и за нови начини да го имам, дори мисля да прибягна към магии, само и само да покажа на кака, че нейният мъж е моята любов и партньор в живота. Въпреки че донякъде всичко взе да ми омръзва. А сега паля метлата и изчезвам, че съм на фризьор! Довечера съм канена на абитуриентски бал на Начинаеща вещица от първо ниво! Аз отговарям за официалната й шапка, така че изчезва-а-ам… Една сутрин се събудих от висок и припрян разговор под прозореца на стаята, в която спях. - Починала бе, починала – казваше баба на някого. – Паднала в дерето между копривата и там останала, на място. Не се прибрала на обед и когато се разтичали да търсят, я намерили... Брей, да му се не види – коментира другият глас, - отърва се жената от този пусти срам... Ама каквото човек сам си направи, друг не може да му го стори... Така завърши цялата история и май само аз си спомням понякога за баба Иванка Каличката, иженарицаемата Маджунковица. Иди повярвай, че във всяка жена не се крие по една Мара Пепеляшка... Михаил МИХАЙЛОВ