Беше зима, студена като теб, студена като сърцето и чувствата ти.

Обичах те и ти давах всичко, а накрая останах сама и празна. Оставена само с моите чувства, в този свят празен и пуст.

Държах ръката ти, когато имаше най-голяма нужда от подкрепа, давах ти опора. Бях мразена от много хора, за това, че съм зад твоя, а не зад техния гръб.
Борех се с всички сили, за да не те загубя. Обичах те.

А сега? Сега ли? Сега стоя пред компютъра, искайки да кажа на целия свят какво чувствам към теб. Ако ми кажат, че съм мечтателка, бих те подарила, за да помечтаят с теб, за да усетят какво е.

Искам да си щастлив - дали с мен, или с нея. Виждам ли усмивката ти? Виждам я. Така че съм добре, дори и престорено.