Не, че на тръни ходех да работя и при Тимо Спиридонис, но ми беше противна жената с която живееше, кирия Краси, не вино, ами оцет, кисела както винаги, заядлива.. А аз я прекръстих на скило- куче, кучката Джаф-Джаф.. Иска да й казвам кирия Спиридонис това, кирия Спиридонис онова. Каква кирийка си, селянка от Ано Титорея, горе в планината, но влязла под кожата на Тимо Спиридонис. А той горкия душко-добродушко и винаги ми даваше скришом от нея по десетина евро, ей така за джобни '' Мъжът  Петро, винаги трябва да има пари в джоба си, даже и да са пробити...''.

Джаф-Джаф ме беше изпратила  на супера с листче в ръка какво да купя. Винаги бях акуратен с всички на които вършех подобни услуги, връщах до цент рестото заедно с касовата бележка. Всички други взимаха само касовата бележка и ми оставяха рестото или 5 или 10 евро за свършената услуга. Така постъпвах и с Джаф-Джаф.

Тя обаче ще вземе  да отмята покупките, да брои центовете в рестото. Защо ли тогава вдигна този скандал, че рестото не било точно, а продуктите по-малко. До конец остана да и тръзна една нашенска, но заради господин Тимо си замълчах и взех да обръщам джобовете си

- Ето виж, нищо не съм скрил

- Да бе, кой крадец ще носи откраднатото в себе си, ти си ги заровил някъде и като си тръгнеш си ги вземаш.

Доплака ми се за тази несправедливост и обида.

- За колко евро става въпрос, Краси - попита кир Тимо.

- Ами, за 35 цента Тимо - отговори му угоднически

- Не е ли срамно за 35 цента Краси, ами той в аптеката се разхожда сред хиляди евро лекарства, редовно той посреща доставките, а знаеш доставка под 200 евро нямам, и нищо не е липсвало.

Само дето Джаф-Джаф не каза '' Ами то така се започва, днес 35 цента, утре 35 евро, после 350 и  изчезва...''

На другия ден Тимо ми даде 10 евро .

- Вземи Петро, извинявай за неудобството - рече тихичко той - Виждам чуждите пари не те клекат и за това работиш на няколко места. И аз понякога не знам, защо Краси издребнява.

Веднъж кир Тимо ме изненада с голяма торба с чисто нови ризи.

- Петро, Ктаси ми подари тези ризи, обаче аз тези цветове не ги харесвам, а са и малки номера. Вътре са касовите бележки, аз се обадих в магазина, ще ти ги сменят. Имам хиляди ризи, иди и ги смени за себе си.

Момичетата  продавачки, от любезни  по-любезни, развиваха, свиваха, мерех ризи, те ме опипваха, беше ми приятно.

Даже с една имахме любовен романс, докато не разбра, че нямам роднинска връзка с господин Спиридонис.

Едно от момичетата се открехна

- О, тя жена му миналият път направи оборот над 700 евро, редовна клиентка ни е и пазарува със замах.

Не съм предател, но защо да крия от него, та Джаф-Джаф го краде, не аз, и му споделих.

- Ех Петро, Петро - започна той когато го изпращах до в къщи - Не знам как Краси се появи в живота ми. Старата ми майка се поболя, стана трудно подвижна. Не ми тежеше да я обслужвам, но все пак аз съм мъж, аз съм й син, не е удобно. Препоръчаха ми Краси...Отначало беше добра, зговорчива, грижеше се и за мен, закуска, вечеря. Аз не съм се женил, нямам семейство, просто бях залутан в рецепти, нови лекарства, с болежките на хората. Хранех се по ресторанти, пицарии. Нямах приятели или приятелки. Хората трудно прощават на успешните и скромните, а аз бях един от тях. Разширих семейната аптека, имам изнесени работни места на градските плажове. Е, имах няколко по-интимни  приятелки, но за тях всичко се свеждаше до материалното и парите, а и бяха ненаситни в исканията си, екскурзии из чужбина за празнични базари или екзотични дестинации. Отрязах ги. Със спестените паи от тях купих вила в околностите на Рафина. С мой познат посетихме едно бурдело, после ги посещавах сам, искам тази вечер русокоса, имам я, искам чернокоса- ето я, слаба, дебела, ниска, висока, плащаш и е твоя. Какво установих, разнообразието е голяма работа, после оставаш при жената там, ако имаш проблеми споделяш й ги и ги оставяш там, но не излизаш с нейните проблеми. Ще те успокоя, под редовен медицински контрол са, няма и изненади, че е бременна.

До тук добре. Но няколко седмици се случиха с много напрежение и работа из аптеките, нямах време да отскоча до бурделото, а Краси бе около мен. Рискувах. Любихме се. Постепенно тя ме обсеби, нали живеехме под един покрив. 

След като майка ми почина, съжалих се над нея и я оставих в къщи. Сега живеем в нещо като на семейни начала, но чувствам, как тя ме задушава. Ще кажеш, но ти се нуждаеш от нея, върви домакинството, сигурен си че имаш винаги храна. Но само това, а то достатчно ли е , Петро. Вече какво правя, от петък след обяд заминавам за  вилата около Рафина и в понеделник сутрин се връщам направо на работа в аптеката.

- Кирио Тимо, не съм специалист, и аз не съм семеен, но има толкова юридически консултации, иди при един двама, трима, сондирай мнение и вземаш  правилното решение. Знай, че аз съм зад теб, каквото има за опаковане, изхвърляне, ще го свърша. И без това много-много не се полюбваме с нея.

Въздъхна облекчено и ме потупа приятелски по рамо.

И изглеждащото сложно, какво просто решение имало. Адвокатите го консултирали правилно. успя да изпрати Джаф-Джаф на село за 15 дни, подаде молба от коя дата да спрат мобилния й, и блокира разплащателни карти и сметки. Плати на двама чиновника да изготвят списък и присъстват на събирането на багажа й, аз слагах в кашоните, облепвах ги и товарих в микробус. Денят '' Х '' дойде. Микробусът замина за Ано Титорея, сметки и мобилен блокирани, , нови ключалки по вр сте атите, и голяма табела на аптеката '' В отпуска сме ''.

Джаф-Джаф ме видя една привечер да поливам цветя и храсти около аптеката

- Петро, къде е Тимо, кажи ми - заповеднически изрече

- О кирия, не знам нищо, мисля че двамата сте из чужбина, даде ми пари да поливам цветята тук

- Ами в къщата, кой полива - не спираше тя

- Там направихме автоматично поливане. Ама къде е и кога ще се върне не знам. А вие защо не сте с него.

Правех се на завеян, а вътрешно ликувах може би.

                   Доста време, може би три месеца, не бях виждал Артемис. Не бях срещал и кирия Пелагия, докато се занимавах с градината им  и цветята. Нарочно се въртях под верандите, оправях вече оправеното.

Щорите безмълвно спуснати. Отключвах, свършвах си работата, заключвах., а защо ли мислех за тях, по-специално за Артемис. Аз може и да я харесвах, но тя ако е на друго мнение, или просто дотрябвал съм й, или да седна пред вратата и да ридая ,и да чакам нежната й ръчичка да ме утешава.

Прибрах се от  петъчно-съботна нощна смяна. Ех, вярно  все още се  възстановявам бързо, имам неделя цял ден за почивка, но не трябва ли да намаля забързаното темпо на работа. Смеех си се сам, ами аз редувам умствената и физическта работа, нали така е здравословно, а в малкото почивни часове вися  по парапетите на площад Омония, срещам се с някоя стара изгора-позната, обменим дежурните гурбетчйски оплаквания, после любовни флуиди и чук-чао системата заработи неангажиращо и безотказно, и до следващата неделя...

                 Покатерих се по витата стълба горе на терасата. Предишните собственици започнали нещо като лятно апартаментче ли, мансарда ли, от леки конструкции, но обособили холче, кухничка, баня-тоалетна. Аз ги  постегнах, ремонтирах, допълних отпред сенник от лозата, едно диванче, два стола и масичка. Вместо класическото легло-спалня, бях сложил палети и голям матрак, като султан без харем. Обичах да се излежавам подпрян на възглавниците и да съзерцавам звездното небе и да мечтая. Бях звездоброец и се унасях в дрямка до сутринта. Дали беше рай за мен, или си го измислих за парадайс, но ми беше приятно да бездействам тук.

Дали пълнолунието предизвиква приливите и отливи в океана, ако е така, има ли го в облачно време...

                   В такива моменти на размисъл и съзерцание само звънът на мобилния може да ги наруши.

Погледнах го враждебно, погледнах и стенния часовник 20.15 часа

След минути денят си отива и изгряват звездите....

следва 4 част....