ЛЮБОВНО ЛЯТО
Любов - думи, думи, думи... Днес означават едно, утре - съвсем друго, а след два-три дни - нямат абсолютно никакъв смисъл...
В полупразния апартамент лятото не може да влезе през спуснатите щори и пердета. Открехнатият прозорец се е превърнал в мембрана, която пропуска въздуха напред – назад, но прегражда топлината. В голямото двойно легло мъж и жена се целуват в забрава, дълго и страстно, като че ли това е последният им миг заедно.
- Миличка, прекрасна моя, божествена жена... – шепне задъхан мъжът между две страстни, омайни целувки.
- Любими, любов моя, слънце мое... - отвръща жената и притваря очи, преди отново да подаде устните си за целувка.
И така – незабелязано изтичат часовете. Времето е малко, всеки ден е предпоследен в този скапан живот и много рядко носи нещо хубаво. Да му се радваме, докато можем...
Най-трудната част при раздялата с любим човек е осъзнаването, че няма да бъдете повече част от всекидневието му, както това е било преди. Сантименталното чувство, че ...