27 nov 2025, 6:58

Любовта е над всичко!

  Prosa » Relatos
147 0 0
2 мин за четене

Здравейте приятели, познати и непознати. Ще ви запозная с част от моя драматичен живот, преминал в мъка и самота, но открил истинската, съвършената любов, сродната си душа. Който е бил влюбен и познава истинската любов той ще ме разбере, другите няма да могат. На 30.05.2022 г. умира жена ми Шинка (туркиня), борейки се 6 г. с тази коварна болест рак. Тя искаше кремация и праха и да го разпръсна в морето. Изпълних желанието и. Три месеца по късно, дъщеря ми Паола, получава психично разстройство и бяга от вкъщи. Аутист е и е под наблюдение на психолози и лекари. Изгубих любимите си хора само за три месеца. Опитах да продължа живота си наново с няколко жени, но бях лъган, краден и използван. И тогава, случайно или не откривам любовта на живота си. Бях подтиснат, отчаян и съкрушен. По телефона се свързах с една жена, която прави ритуали за любов, събира хора които са влюбени и искат да бъдат заедно, но не могат, поради различни обстоятелства..Още при първият разговор се усетихме, че сме един за друг, че това е жената от моите мечти. Тя се влюби в мен и виждах колко е щастлива а и аз бях на седмото небе. Истинска туркиня, родена в Истанбул, но живее в България. Дотук добре, но се оказа, че има пречка – жената беше омъжена а имаше и деца. Аз не трябваше да продължавам, но нещо от вътре ме изгаряше. Не можех да спя, не можех да се храня, мислех постоянно за нея. Тя ме поддържаше жив тези две години. Ако не беше тя, щях отдавна да съм пътник. През цялото това време, само сме си чатили и не сме се докоснали. Това лято исках да я видя, помолих я само за едни 5 мин. за да я прегърна и целуна. Знам, че това е Харам и според Корана е грях за нея. Аз не можех да спра, виртуалното не го приемах и затова исках да я видя и усетя как изглежда любовта отблизо. Вълнувах се плаках, но тя беше непреклонна и накрая ми каза, че не и трябва любов. Краката ми се подкосиха, отвори се дълбока рана, все едно ми подписа смъртна присъда и аз вече нямаше за какво да се боря и живея. С тази случка описвам, колко силна може да бъде любовта. Аз винаги съм вярвал в нея. Любовта е двете крайности – или те прави щастлив за цял живот, или те погубва! Винаги съм чакал да дойде този момент в който да и докажа любовта си към нея. Без тази жена, аз нямам живот. Обичам я невероятно много но дотам, не можем да бъдем заедно. Съдба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Krasimir Penev Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...