Един ден бях тръгнала на училище и тъкмо си мислех, че трябваше да напиша есе на тема „Любовта и омразата” за часа по литература съвсем ненадейно пред мен на улицата изникна един огромен сандък – голям колкото стая.
В началото естествено, много се изненадах, но след това любопитството ми надделя и реших да вляза в тази прилична на огромен сандък стая.
Влязох там и останах много учудена. Пред очите ми имаше други две врати, като на едната с големи черни букви пишеше ОМРАЗА, а на другата врата със същите големи букви пишеше ЛЮБОВ.
Времето, през което се чудех дали да вляза в някоя от стаите беше изключително малко, защото по природа съм си любопитен човек, а тази поява на тези странни стаи наистина събуди интереса ми.
Реших да вляза в стаята с име ЛЮБОВ, защото дори отвън ми се струваше по-приветлива. И наистина не сбърках.
Когато влязох, осъзнах, че всъщност това е собствената ми стая. Вътре беше светло и се чуваха само приятни бъбриви гласове и искрен смях. Стаята беше пълна с хора, ня ...